Мечтаем да получим положителен резултат на теста за бременност, да имаме бременно коремче, което да показваме под развяващите се летни рокли, и в крайна сметка да родим красиво бебе, което да вземем у дома и да обичаме. Това е сценарият при много родители, но не всички.

Както може би знаете, има много аспекти на бременността, които не вървят по план. Тя невинаги настъпва бързо и рядко е изцяло лека. Съпътствана е от гадене, наддаване на тегло и множество други възможни усложнения. Като цяло може да не харесаме целия процес - дори резултатът да си заслужава.

Но какво се случва, когато раждането е не просто трудно, но и травматично?

Травматичните раждания не се обсъждат толкова, колкото трябва, твърди пред Today’s Parent Стефани Пийчи, социален работник и семеен медиатор в Бърлингтън, Онтарио.

„Най-общо казано, манталитетът е, че след като бебето излезе и е здраво, ние просто трябва да сме благодарни“, обяснява тя масовата нагласа. „Раждането не е нещо лесно, нали така? Важното е, че бебето ви е тук и е здраво. Вие сте добре, така че какво повече ви е нужно?“

Травмата може да бъде понесена под различни форми, но обикновено се определя от действителна или предполагаема вреда, риск или безсилие, и дали преживяването ви е повлияло психически. Когато обсъждаме травма при раждане, тя вероятно включва и страх детето ви да бъде застрашено или наранено. Това не е нещо, което ние, като родители, лесно преодоляваме, обяснява още социалният работник и семеен медиатор.

„Имам клиентка, която дойде при мен, за да обсъдим точно това“, разказва Пийчи и с разрешение споделя части от нейната история.

Раждането на първото ѝ дете не върви по план. Въпреки предположенията на всички, че първото раждане отнема много време, бебето си проправя път доста бързо. При пристигането на акушерките то е напът да излезе и въпреки желанието на майката да отиде в болница, време просто няма. Бебето се ражда естествено у дома, на нейното легло. Тя описва страх, несигурност и пълна загуба на контрол по време на това преживяване.

Докато акушерките споделят вълнението си с коментари като: „Уау, какво раждане!“, тя се чувства уплашена, сама и честно казано, травматизирана. Това не е раждането, което е планирала и по време на раждането няма време да се подготви за това, което предстои. Накрая страхът се отнася не само до момента, но представлява и страх от и бъдещето. Ами ако това се случи отново? Как да го избегна? Ами ако нещата са по-лоши?

Какво да правите след травматично раждане

Не го пренебрегвайте

Ретроспекцията, продължаващите натрапчиви мисли и притеснения, които не отшумяват, са признаци, че трябва да се справите с травмата. Няма „лоши“ мисли или чувства. Нашите мисли ни казват много за нашето душевно състояние и си струва да им обърнем внимание.

Затова се запитайте къде е заседнал мозъкът ви и от какво се нуждаете, за да преформулирате или предефинирате преживяването. Кащ можете да контролирате мислите си и бъдещите си преживявания?

Една стъпка, която много раждащи обмислят, е прегледът на своите медицински досиета. Някои може да почувстват, че това може да ги травматизира повторно, но когато сте готови, може да бъде много полезно да разберете какво точно се е случило. Когато преживяваме травма, мозъците ни работят много различно и ние не създаваме линеен разказ за събитията. Често забравяме неща и се чувстваме объркани, следвайки ги.

Това е естествен начин нашият мозък да ни предпази от страховити събития и показва, че ясното обмисляне на случилото се може да бъде полезно при управляването на мислите ни.

Поискайте помощ

Когато преживяваме травма, няма начин да се отървем от нея, но в идеалния случай искаме тя да не ограничава живота ни. Представете си голям кръг – това представлява целият ви живот. Сега си представете по-малък кръг вътре в този кръг – това е вашата травма.

Първоначално този вътрешен кръг е голям и включва голяма част от живота ви. С времето искаме вътрешният кръг да се свие, а външният да расте. Травмата все още съществува, но заема значително по-малко място. Ако това не се случва естествено с течение на времето, потърсете помощта на социален работник или психотерапевт, който да ви помогне.

Едно често срещано притеснение при този тип травма е да изпитвате гняв към собственото си тяло. „Защо тялото ми реагира по този начин, когато телата на приятелките ми не реагираха? Не е ли тялото ми създадено за това? Трябваше да съм по-силна.” Работата с терапевт върху тези мисли и нормализирането на това преживяване може да бъде много полезна.

Търсете контрол там, където можете да го намерите

Отново, не можем да променим миналото, но можем да се поучим от него. Знанието е сила, дори това, което е свързано с преживяна травма. „С клиентката, която смята, че раждането ѝ е твърде скоростно, проучваме какво е научила за себе си и тялото си, и как може да се подготви за следваща бременност“, обяснява Стефани Пийчи.

Сред обсъжданите теми в този случай са самозащита, пристигане в болницата по-рано и отказ да напусне, дори да бъде изписана. Възможността е да се избере друг специалист, с когото да работи, ако е необходимо, така че да се чувства по-уверена в предоставяните грижи. „Въпреки че няма начин да създадем перфектно второ раждане, можем да намерим начини да се чувстваме по-контролиращи и по-подготвени за неочакваното“, отбелязва социалният работник.

И накрая, не забравяйте, че повечето раждания до известна степен са травмиращи. По същество ние разкъсваме телата си, за да приветстваме живота, и това невинаги върви по план. „Имам четири прекрасни деца и всяко раждане дойде със своите предизвикателства и преживявания. Начинът, по който преживявате това невероятно, но изключително интензивно изживяване, е личен и никога не трябва да бъде определян или етикетиран от някой друг“, смята Пийчи.

Вашите мисли и чувства са валидни и имат значение. Затова специалистът съветва: Ако вие или някой, когото познавате, се нуждаете от подкрепа, свързана с травматично раждане, следродилна депресия или нещо друго, свързано с майчинството, потърсете съдействие.