Избухливото дете е една от най-силните и упорити сили на планетата Земя. „Когато се опитвам да налагам авторитет или да наливам разум на малкия си син, резултатът почти винаги е обратен на това, на което съм се надявал“, казва австралийският писател Майкъл Маккуийн пред изданието Today’s Parent. „Въпреки че проведох много изследвания относно убеждаването, открих, че най-трудното място за прилагането му е сред моите собствени деца.“

Когато ни се струва, че сякаш говорим на стената, може би е време да преосмислим своя подход към мотивирането на децата си, твърди Маккуийн.

Да задаваш въпроси на децата винаги е интересно упражнение – техните отговори толкова често ни хващат неподготвени с остроумие или сладост. Когато става дума за деца, задаването на добри въпроси не само води до изненадващи отговори, но също може да доведе до промени в поведението, които иначе не бихме очаквали от тях.

За Today’s Parent Майкъл Макуийн дава три основни причини защо въпросите са толкова ключови за процеса да убедим децата си в нещо.

Те водят до осъзнаване

Добрият въпрос винаги води до отговор, независимо дали е вокализиран или интернализиран. В действителност нашите деца са по-склонни да вярват на това, което си казват, отколкото на това, което им се казва. Задаването на въпроси, които им помагат да стигнат до отговор, който подчертава съответния случай, може да направи разлика – дори ако децата отговарят на въпроса само в главата си.

Задаването на въпроси може да бъде чудесен начин да преодолеем инстинктивната съпротива, която често получаваме от децата в отговор към нас. За тийнейджърите съпротивата често е реакция към самите родители, а не истинско противопоставяне на това, което казваме.

Затова да предшестваме своите искания или предложения с въпроси, които активират положително очакване, е много ефективно. Ако искате например да накарате вашия тийнейджър да се почувства приобщен, поканете го да предложи своите идеи за подход към ситуацията. Когато искрено молим за принос, ние даваме на децата си свободата и автономията, за които жадуват.

Те изясняват причините за съпротива

Често конфликтът с нашите деца е резултат от просто недоразумение. Те погрешно тълкуват разумно искане и отказват да направят нещо, а ние оставаме да се чудим какво е причинило реакцията. Като задаваме въпроси, които позволяват на нашите деца да споделят своите притеснения и възражения, догадките от наша страна се елиминират.

Въпросите са мощен начин за адресиране на възражения, които произтичат от дълбоко несъзнателни очаквания. Например: ако детето ви се оплаква, че правилото за времето пред екрана е несправедливо или времето за пауза е неоправдано, опитайте да попитате какво алтернативно правило или отговор би изглеждало разумно или подходящо.

Когато започнат да осъзнават какви всъщност са техните очаквания, те започват да разбират, че предубежденията им не са били реалистични или че не са имали никакви твърди очаквания, а това, което е предложено, наистина е разумно.

Те приканват по-скоро към ангажираност, отколкото към спазване

Като родители всички знаем реакцията, която използваме в отговор: „Защото аз така казах.“ Независимо дали детето ви се раздразни, скръсти ръце в знак на неподчинение или рухва в пристъп на сълзи, изискването за придържане към правило не вдъхва вида готовност, който бихме искали да видим у децата си.

Въпреки че директното заявяване на това, което искате от детето си, предизвиква съпротива, въпросите са много ефективен начин за насочване на избора му, без да го лишавате от неговата независимост.

Например, вместо да диктувате часа, в който искате вашият тийнейджър да се прибере, попитайте „В колко часа мислиш, че ще се прибереш тази вечер?“, е много по-вероятно да доведе до резултата, на който се надявате. Тъй като часът е предложен от детето, а не определено от родителя, е много по-вероятно то да се придържа към него.

Ключова техника, особено за по-малки деца, е използването на „въпроси за избор“. Вместо просто да им кажете да оставят таблета, попитайте ги дали предпочитат да играят навън, или да прочетат книга.

Причината, поради която тези въпроси са толкова ефективни, е, че дават на детето усещане за избор, но в рамките на границите, определени от родителя.

Едно нещо, което трябва да имаме предвид като родители, е, че не трябва да се обезсърчавате при предизвикателства. В свое психологическо изследване Маккуийн забелязва, че увеличаването на съпротивата всъщност може да бъде добър знак. Когато едно дете започне да се извинява в отговор на родителските предложения, това често може да означава, че се обмисля промяна. По същия начин упоритото мълчание може да е знак, че се случва размисъл.

Когато се сблъскате с тези реакции, не бързайте да запълвате мълчанието и не подтиквайте детето си към вашето заключение. Вместо това изберете леки побутвания и последващи въпроси като: „Ако можехте да накарате този проблем да изчезне магически, тогава защо бихте стигнали до него?“

„Като се има предвид силното желание на нашите деца за свобода и автономия, те отговарят много по-добре на нашите въпроси, отколкото на нашите инструкции“, твърди Майкъл Маккуийн.

Писателят още смята: „Когато се ангажираме по този начин, ние ги каним да видят нещата от различна гледна точка или да променят поведението си според собствените си причини и решения. Това не само увеличава вероятността те да действат в наша полза, но им дава възможност да станат хората, каквито се надяваме да станат.“