Загубата на баба, дядо или друг близък може да бъде травмиращ момент за всяко семейство, но особено за най-малките членове на семейството, които вероятно не разбират напълно какво се случва около тях.

Деца на 2-годишна възраст могат да открият кога има промяна в динамиката на семейството, твърди д-р Шанън Къри, клиничен психолог и директор на терапевтичната група Curry Psychology в Ориндж Каунти, Калифорния.

„Способността на детето да осъзнае смъртта на любим човек и да се справи след нея зависи значително от това колко ясно и спокойно родителите представят новината“, обяснява Къри пред TODAY Parents.

Психологът разказва още: „Стига да не сте завладени от емоции, да позволите на детето ви да види вашата действителна тъга може да е важна възможност то да се научи на емоционално осъзнаване и справяне. Същевременно го подготвяте и за скръбта, на която може да стане свидетел сред членовете на семейството през следващите дни, седмици и месеци.”

Как да обясним смъртта на децата

Ако децата изглеждат първоначално притеснени от тъгата на родителя, д-р Къри предлага да назовете емоцията и да се съсредоточите върху положителните аспекти.

Тя споделя следния пример за това какво може да се каже: „Мама е тъжна в момента и аз плача, защото след това се чувствам много по-добре.“

Д-р Къри казва, че повечето родители се притесняват какво трябва и какво не трябва да казват относно смъртта на близък човек. Тя съветва да бъдем честни, ясни и кратки.

„Независимо от възрастта на детето ви, подгответе сцената за важен разговор, като го помолите да спре това, което върши, и да седне с вас“, каза психологът.

Ето няколко съвета от д-р Къри, които да помогнат на родителите да обяснят на децата загуба в семейството.

Говорете бавно

„Склонни сме да говорим бързо, когато обсъждаме трудни теми“, казва д-р Къри. „Това може да бъде особено проблемно, когато разговаряте за смърт с малко дете, защото ще му бъде по-трудно да разбере и запомни нови концепции, когато изпитва силни емоции. Забавете речта си и правете пауза от три до пет секунди между изреченията, като дадете на детето време да възприеме информацията.

Отговаряйте на въпросите честно

Малките деца разсъждават с конкретни и буквални термини.

„Добронамерените опити да се обясни смъртта на децата с помощта на евфемизми като „заспиване“, „да почине“ или „да загубя някого“ могат да объркат и изплашат малките. Те може да не са в състояние да разберат защо заспиването внезапно е направило всички толкова тъжни“, обяснява д-р Къри.

Използвайте език, подходящ за възрастта

Бъдете възможно най-конкретни, за да предотвратите потенциално недоразумение.

Къри сподели следния пример: „Дядо Джо беше в болницата, защото беше много болен. Лекарите с всички сили се опитаха да му помогнат, но болестта му се влоши толкова много, че дишането на дядо му беше много трудно. Лекарите се опитаха да му помогнат да диша, но не успяха и когато той спря да диша, почина.“

Обърнете внимание на страха

Научаването за смъртта на баба или дядо може да накара детето да се притесни, че смъртта ще може да отнеме и родителите му.

„И тук отново един честен и същевременно успокояващ отговор е ключов“, отбелязва д-р Къри. „Включването на думи като „очаквам“, „повечето“ и „обикновено“ може да ви помогне да се ориентирате. Например, може да кажете на детето си, че повечето хора не умират, докато не остареят.“

Както важи и за възрастните, Къри напомня на родителите, че няма правилен или грешен начин децата да скърбят.

„Когато подхождате към процеса на скръб при своето дете със същата откритост и приемане, с които сте повдигнали темата за смъртта, можете да му помогнете и да осмисли тези преживявания като неизбежни аспекти от живота и такива, с които може да се справи, докато гледа напред към бъдещето“, казва още психологът.