Александрина Георгиева - Сертифициран обучител по дигитално благосъстояние 
Чуйте тази статия в аудио формат:
"Синът ми е едва на 6 и ми разказва как иска да живее в детското филмче, защото там може да бъде какъвто си поиска и да бъде където си поиска. Чудя се това детска фантазия ли е, или новата реалност? Как да му обясня, че нашият свят е много по-добър от измисления във филмчетата?",
пише до Ohnamama.bg майка.
Потърсихме отговор от нашия експерт Александрина Георгиева - Сертифициран обучител по дигитално благосъстояние, на който Ohnamama.bg се доверяваме. Ето какво ни разказа тя:
Всички деца са привлечени от екраните. И това всъщност изобщо не е изненадващо, като се вземе предвид факта, че големи екипи от специалисти работят именно за това да направят приложенията толкова завладяващи, че да искаме да прекарваме по-дълго време в тях.
Но трябва ли това да ни притеснява? И как да говорим с подрастващите за AI, VR и всичко друго, което се случва в дигиталния свят?
Какви са опасностите?
Важно е да си признаем едно - тези технологии са твърде нови и се развиват твърде бързо, за да имаме на този етап многообразни научни доказателства за опасностите или ползите от тях.
• Но знаем, че най-важното, което трябва да вземем предвид, когато говорим за екранно време, е съдържанието.
• Знаем, че в крехката си възраст децата не могат много ясно да разграничат реалност от фантазия, каквато е VR.
• Знаем, че VR измаря очите и възприятията, както и превъзбужда повече нервната система.
• Знаем, че VR може да повлияе негативно на координацията на децата.
Съществува спор за това дали тези технологии трябва да бъдат позволени изобщо за деца под 13-годишна възраст.
Как да говорим с детето за съвременните дигитални технологии?
Истината е, че няма как да убедим детето, че реалният живот е много по-хубав от виртуалната реалност. Това би могло да открие само в процеса на израстване, когато натрупа повече житейски опит и мозъкът му се развие напълно. Няма как и да съберем смелост и сили за един “голям” разговор, който да оправи нещата.
Но можем при всяка удобна възможност:
• Да питаме детето за неговото мнение по отношение на дигиталното. Какво точно го привлича там? Да слушаме активно и да се опитаме да разберем наистина какво подрастващото има да ни каже.
• Да уверим детето, че най-вероятно ще има достатъчно от всичко технологично в живота си. Просто ще трябва да почака до подходящо време за това.
• Да споделим с него нашата гледна точка - какви са ползите и опасностите от технологиите и за какво е необходимо да бъдем внимателни. Например това, че имаме само определено време през деня, а приложенията са направени така, че да бъдат привлекателни, за да прекарваме повече време в тях. Ако прекарваме твърде много време във виртуалното, няма да ни остане време за други важни неща в живота, като например това да прекарваме време с хората, които обичаме. (Реално много хора се изолират неусетно, поради забавлението в екраните)
• Можем да говорим с детето за това, че има различни дейности в екрана. Някои от тях ни се отразяват добре, други могат да повлияят негативно на чувствата, съня, дори и тялото ни. Важно е да бъдем мъдри да се наблюдаваме и да правим осъзнати избори.
• Можем да говорим с детето за нашите ценности. За това, че се чувстваме добре, когато живеем според ценностите си, но когато загърбваме някоя от тях, започваме да изпитваме неудовлетворение. За да живеем според ценностите си е необходимо да им отделяме достатъчно време.
• Можем да се посветим на дългосрочната задача да учим детето на баланс - всичко е добро, когато го използваме в подходящата доза.
• Можем да бъдем внимателни какъв личен пример даваме. Нека си напомним отново думите на Джеймс Болдуин - „Децата не умеят много добре да слушат възрастните, но за сметка на това могат перфектно да ги имитират.“
• Можем да предложим алтернатива, когато детето харесва. Повече време с приятели, повече възможности за неструктурирана игра навън и дейности, които го карат да се чувства добре.
