Амбър Левънтри е родител на три деца, с които живее в щата Върмонт. В това есе, публикуванот уебсайта She Knows, авторът предлага различен поглед върху успеха на децата и защо не бива да насочваме тяхната енергия усилено и упорито само върху една дейност. Макар и да описва предимно опита на децата си със спортове, нейното мнение всъщност важи за всяка активност, спрямо която един родител може да стане твърде взискателен.

„През есента шестгодишната ми дъщеря игра във футболен отбор от смесен пол и се открои като един от най-добрите спортисти в лигата. Дори още в ранна възраст треньорите и родителите виждат нещо в нея, което другите деца може да развият, но все още нямат. Тя притежава естествен талант и стремеж - не само желание да печели, но и да играе добре.

Един родител ме попита дали смятам да я запиша на футбол на закрито, за да може да продължи да подобрява уменията си през зимата. Ако мислех само за футболните способности на дъщеря си, щеше да е много лесно да се съглася на тази идея. Повече футбол означава по-добър футбол, нали? А не искам ли тя да е по-добра? Да бъде най-добрата?

Не. Поне не сега.

Макар че зимният футбол може да бъде наистина страхотна възможност за дъщеря ми, той съвпада с баскетболния сезон - а тя също харесва баскетбол. От нея зависи какъв спорт да избере, ако изобщо реши да избере. Между крехката ѝ възраст и факта, че жонглирам с графици на нейните братя и сестри, шансовете дъщеря ми да практукива и двата спорта бяха почти минимални. Но по-важното: исках да предложа на децата си баланс между извънкласни възможности, както и незаето време. Само защото са страхотни в нещо, не означава, че ще бъдат принудени да го следват завинаги.

Да, искам дъщеря ми и другите ми две деца да се усъвършенстват, но стесняването на техния фокус не е начинът да го направя.

В книгата на Малкълм Гладуел, „Изключетелните“, той обяснява, че 10 000 часа практикуване на конкретна задача е ключът към успеха във всяка област. Но какво ще стане, ако ключът към успеха не е практикуването на едно нещо в продължение на 10 000 часа, а потапянето на себе си, или по-точно на децата ни, в цял живот от разнообразни дейности, за да дадем живот на тази единствена страст, която ще движи нашия — и техния — успех?

Не че сравнявам дъщеря си с Роджър Федерер или Алберт Айнщайн, но искам да отбележа, че макар всеки от тях да е известен със специфичните си таланти (феноменален тенисист и брилянтен учен), те също представляват добре развити хора с много умения. Федерер е опитен в много спортове, а Айнщайн е бил талантлив музикант. Да, техният път към успеха в съответните области се е основавал на упорита работа и всеотдайност, но разнообразието от интереси ги отвежда дотам.

Искам всичките ми деца да се възползват както от индивидуалните, така и от отборните спортове. Искам те да получат индивидуална обратна връзка, докато научават уроци от практики като бягане, тенис или плуване. Но също така искам те да съберат умения за предвиждане и пространствено осъзнаване благодарение на баскетбола и футбола. И може би по-важното: искам те да вършат и дейности, които не са свързан със спорта.

Щастлива съм да живея в район с невероятни паркове и места за отдих, който има достъпни извънкласни възможности за активности извън спорта. Курсове по театър, изкуства и занаяти, танци и музика се предлагат за всички полове и възрасти. Най-големото ми дете обича спорта, но го влече и театърът. Средното ми дете (близначката на дъщеря ми, която отлична във футбола) е атлетично, но има музикален слух и е страхотен танцьор. А моята активна футболна звезда също обича да работи с ръцете си.

Всестранно развитото дете е по-креативно дете, а творческите умове обикновено са по-добри в решаването на проблеми и са хора, които могат да се адаптират към много ситуации и среди. Когато децата бъдат принуждавани или им е позволено да се съсредоточат само върху едно умение или интерес, те могат да загубят способността си да бъдат оригинални и гъвкави.

Дъщеря ми изпитваше трудности и с двете черти. Когато моята вече отчупена футболистка беше в предучилищна възраст, тя не знаеше как да се включи в игра с въображение или в определени социални ситуации; играта с отворен край и свободното време бяха неудобни за нея. Изглежда, че емоционалната ѝ интелигентност изостава от тази на връстниците ѝ и в резултат на това тя се изолира или се опитва да привлече внимание.

Интересът ѝ към физическата активност и спорта ѝ даде възможност да общува с децата по различен начин. Тя не само изгаряше тревожната си енергия, но и се учеше как да работи като съотборник. Освен това научаваше, че е добра в баскетбола, футбола и бейзбола. Нейните приятели и треньори също забелязаха, а аз наблюдавах как увереността на дъщеря ми расте.

Сега тя пренася тази увереност извън терена и корта - в класната стая и на площадките. И тъй като сега е по-уверена в себе си, тя е по-склонна да се включи в игри. Детето ми все още е скептичен перфекционист, но се учи как да работи в рамките на тези характеристики - не срещу тях.

Дейвид Епщайн, автор на „Диапазон: Защо генералистите триумфират в един специализиран свят“, говори за този манталитет на „пенкилер“ – и показва, че генералистите са тези, които наистина превъзхождат в този свят, независимо дали са музиканти, спортисти, изобретатели или художници.

В интервю за Fatherly Епщайн обсъжда страха на родителите, че децата им изостават от съучениците си - няма да влязат в отбор А или да получат оценките, за да постъпят в определен колеж.

Заради своите собствени страхове ние караме децата си да се открояват и да бъдат най-добрите. Но това не оставя място за странична промяна или устойчивост при провал. Да се ​​открояваш често означава да можеш постоянно да изпълняваш много роли.

Епщайн казва: „Бъдете по-фокусирани върху това да помогнете на децата да намерят правилното съответствие за тях, отколкото да изберете някакво умение и да се надявате, че е подходящо, и да ги карате да се задълбочават в това.“

Все още можем и мисля, че трябва да насърчаваме децата си да успяват в спорта, музиката или академичните среди. Но успехът не е да си най-добрият. Той се съдържа в това да бъдем отворени да опитваме нови неща и да усвояваме нови умения, които ще допринесат за най-добрия живот на нашето дете - сега и за в бъдеще.“