Искали ли сте понякога просто да получите разбиране и потупване по рамото, че се справяте? Някой да ви каже, че всичко е наред и да ви препоръча малко да спрете с препускането по задачи, защото в суматохата не ви остава време за важните неща? Ако си нямате приятелка, от която да чуете това, ние ще ви го кажем и със сигурност ще се припознаете в следващите изречения.
Майчинството често ни превръща в хора, които могат да организират почти всичко. Знаем кога детето има тренировка, кога трябва да се плати токът, какво липсва в хладилника и къде се намира резервната тетрадка по математика. Можем да сме в онлайн среща, докато мислено приготвяме вечерята и междувременно напомняме на детето, че следобед е на английски.
Вероятно много други майки познават това усещане. Ние сме семейният календар, списъкът за пазаруване, центърът за изгубени вещи и телефонът за спешни случаи в едно. Само че в цялата тази центрофуга от дейности понякога забравяме нещо важно: освен майки, партньори и професионалисти, продължаваме да бъдем момичетата, които някога искаха да видят света. Че и все още го искат!
Искаме да се събудим в непознат град, да усетим пясъка под краката си или просто да тръгнем на дълга разходка, без сърцето ни да прескача от тревожност и да проверяваме месинджъра през пет минути. Искаме да покажем на децата си колко голям, пъстър и красив е светът. Да им създадем спомени, които съдържат изречения, като „Помниш ли, когато пътувахме до Испания с един много ранен полет, а после ядохме сладолед на площада?“
Днес светът е по-достъпен от всякога и до Испания човек стига наистина за няколко часа. С едно кликване в интернет можеш да намериш препоръки за хубави ресторанти, места за забавления и как да избегнеш най-натоварените туристически маршрути, за да се гмурнеш в автентичния живот на всеки град. Дори багаж не е необходим кой знае колко – е, ще натъпчем три чифта къси панталони за детето, таблет и играчка, сандвичи и солети и още поне пет неща от графата „за всеки случай“.
Защо? Защото знаем от опит, че именно нещата от графа „за всеки случай“ често спасяват положението. Защото приключенията понякога не вървят по план. По средата на разходката на 3000 километра от вкъщи някой ще се спъне. На плажа друг ще настъпи мида. Трети ще падне в парка и ще ожули коляно. Понякога дори не е детето – ние също се порязваме на нещо остро в чантата, докато ровим да извадим мокри кърпички. И всеки път се заклеваме, че ще намерим какво е това остро нещо, на което се режем, но после забравяме!
Разбира се, тези малки инциденти не са драматични, но могат да вгорчат деня на всички – детето ще се тръшне и ще се нацупи, защото има рана на коляното, на вас и без това ще ви е горещо и ще сте уморени, а и нямате лепенки - и ето го скандалът.
Чакайте, какво? Нямате лепенка? Каква майка сте вие?!? Шегуваме се, де, спокойно. И ние нямаме лепенка. Първо, защото сме забравили да си вземем, и второ – защото лепенката не решава въпроса с дезинфекцията, а тя си е важна. Я си представете някоя испанска бактерия да се вмъкне през раната на коляното... Пак се шегуваме, спокойно.
Това, което искаме да кажем, е че съвременната грижа за малките повърхностни рани вече може да изглежда съвсем различно – например, като антисептичен спрей. Пръскаш, няма контакт с кожата, раната няма нужда да се търка. Някой се ожулва, вадиш спрея от чантата - като женския еквивалент на Супермен, пръскаш и животът продължава. Задължително търсете формула без етанол, за да си спестите писъците ЩИПЕМИИИИИ, и да избегнете изсушаване на кожата. Ако има и по-дълъг срок на годност, направо сте уцелили в десетката.
Така че, скъпи майки, тук сме да ви кажем, че всичко е наред, дори и да нямате лепенка. Давайте смело, планирайте следващото пътуване и си живейте живота, че ни е само един. И понякога е изпълнен с порязани пръсти и ожулени колене, но пък през останалото време е супер. И вие също сте супер!
