Тръшкане, мрънкане, несправяне с прости ежедневни задачи - всяко дете преминава през тези етапи на развитие, но какво се случва с родителите? Уж подкрепяме децата си, учим ги, даваме най-доброто от себе си, но в един момент... ами и на нас ни идва вповече. Ставаме изнервени, тревожни, склонни сме да се развикаме за няма нищо, а после съжаляваме горчиво. Защото дълбоко в себе си знаем, че нито детето е виновно, нито ние. 

Вижте, умът е предразположен към негативни мисли, но е възможно да преформулирате мислите по по-положителен, но все пак правдив начин. Първата стъпка към промяна на мислите е да забележите колко често създавате негативни сценарии в главата си. Пренапишете сценариите, за да съответстват на резултатите, които искате. Рестартът на ума ви изисква много практика в началото и след това става по-лесно.

Нашите умове са склонни към негативизъм и един цикъл на негативизъм може да засегне и нашите деца - ставаме изнервени, повишаваме тон, а децата ни никак не разбират на какво се дължи нашата раздразнителност. Затова нека очертаем трите стъпки, за да преквалифицирате ума си за по-конструктивни мисли.

1. Фокусирайте се върху мислите си

Спрете се. Поемете си дъх. Усетете прехвърчането на хилядите мисли в главата ви. Забележете колко често вашето тълкуване на събития е автоматично отрицателно:

„Ако бях по-организирана, нямаше да се случват такива неща!"
„Знам си, че ще ми бъде трудно.“
„Този ​​път наистина ще полудея!“

Можете да видите, че много от вашите мисли са просто отрицателни заключения, базирани на интерпретации на света, които не ви служат. И въпреки това, когато ни хрумнат, ние им вярваме без съмнение.

Докато денят си тече, практикувайте да забелязвате мислите си и ефекта им върху вас. Как това, което мислите, променя настроението и действията ви?

Може да сте ужасени от това колко бързо умът ви влиза в коловоза на тревога или негодувание. Не се безпокойте. Осъзнаването на негативните мисли е първата стъпка към промяната им. След като забележим, спираме автоматично да вярваме и да действаме според мислите си. Имаме избор.

2. Преформулирайте негативните мисли

Когато забележите всяка негативна мисъл, натиснете бутона за пауза. Преобразувайте тази негативна мисъл. Да, дори и да е „вярно“. ВИНАГИ има друг, по-смислен начин да видите ситуацията.

„Не е спешен случай. Просто си ожули коленете.“
„Тя ми показва, че все още няма уменията да се справя сама. Мога да й помогна да започне да развива тези умения, за да може да бъде успешна. Това, че си изпускам нервите пред нея, не помага.“
„Не, детето ми няма да порасне като престъпник; той се държи като дете, защото Е дете.“

Винаги имате избор. Ще се почувствате по-зле или по-добре? Изберете мисъл, която ви кара да се чувствате по-добре. Забележете, че когато посягате към по-положителна мисъл, вашата перспектива се променя. Настроението ви се повдига малко. Чувствате повече доверие във Вселената, в себе си, в детето си. От тази нова гледна точка положителните мисли и действия са по-достъпни. Докато продължавате да ги избирате, вие изграждате инерция в положителна възходяща спирала.

3. Повторете позитивна мисъл много пъти дневно

Умът е склонен към негативност, но също така е пластичен, променя се в отговор на повтарящи се преживявания. Така че практикувайте това през целия ден. Когато се събудите сутрин, обърнете внимание на мислите си. Ако има мисъл, която ви кара да се напрягате, преформулирайте я. Ако детето ви се тръшка, когато се опитвате да го заведете н детска градина, спрете и обърнете внимание на собствените си мисли. Изберете преструктуриране, което вижда детето ви по-положително (може би то има нужда от прегръдка в момента?). 

Когато установите, че създавате негативни сценарии, препрограмирайте подсъзнанието си, като предложите по-щастлив край: „Не би ли било хубаво тази вечер всичко да мине гладко преди лягане? Нямаше ли да е хубаво тази вечер да остана спокоен и весел и да знам точно какво да правя?“ Представете си какво искате да се случи. Ще се изненадате колко щастливо е подсъзнанието ви да се подчини.

Преквалифицирането на ума ви изисква усилия, но докато продължавате да практикувате, става по-лесно. Не можете да прескочите от претоварени към радостни с едно прекадриране. Но можете да преминете от претоварени към малко повече доверие и надежда. От тази нова гледна точка ще откриете, че предприемате действия, които имат по-положителен ефект върху предизвикателни ситуации, и ще откриете, че мислите по-положително.

Вашето дете все още ще се държи като дете, но вие ще започнете да подобрявате нещата, вместо да ги влошавате, по-често. Преди да се усетите, умът ви ще бъде много по-щастливо място за излизане.