Кои са основните кризи в семейния живот?

След като си кажем „Да!“ един на друг като партньори, оставаме искрено с очакването, че приказката, която сме чели като деца „И заживели щастливо“, започва и за нас. „Да!“ ама „Не!“. Семейната терапия ни разказва друга приказка и тя е написана изцяло на опита на хиляди семейства, за които редица световни имена в терапията споделят.

Какво ни казват те? В семейния ни живот се сблъскваме с няколко така наречени задължителни кризи, които са почти неизбежни. Как се адаптираме в тях, определя силата на нашата връзка и партньорски отношения.

Това пише за Ohnamama.bg Ивета Рангелова – арт терапевт организационен психолог и поведенчески консултант, на който се доверяваме.

Появата на детето
Eто я и първата неизбежна катастрофа на семейната идилия. За това не се говори много, описват ни периода като най-хубавия в живота ни, но ни спестяват тежестта и трудността му. В тази нова реалност е необходимо да не забравяме за себе си. Най –важното е да търсим подкрепа и разбиране от партньора си. Също така е нужно да помним, че освен родители, сме и партньори и имаме да си даваме време и за тази роля, включително да адаптираме и сексуалната част в партньорството към големите промени настъпили в живота ни.

Особено опасно в този труден период е да позволим прекалена намеса на рождените семейства в живота на младото ни семейство, както и да се опитваме да разрешаваме съпружеските си проблеми чрез детето и ежедневни ситуации с него! Нека помним, че добрият родител е щастливият партньор и ако имаме проблем в родителската роля, често това се дължи на липси в отношенията с партньора ни.

Тръгването на училище!
Точно сме си поели въздух от първата криза и идва втората! Отново е нужна адаптация – този път към отделянето на детето и допускането на все по-голямата му свобода и самостоятелност, наред с отговорностите, които идват и към него.

Tинейджър вкъщи
Този особено тежък период често съвпада и с криза на средата възраст при родителите. Осезаемото отделяне на децата дава пространство на двойката да види още по-ясно своите трудности и липси във взаимоотношенията си. Това може да е повод както за раздяла, така и за едно ново начало, в което да си дадат времето и преживяванията, които не са имали в натоварения предходен период.

„Празното гнездо“
Децата напускат дома и родителите имат да се предоговарят и разбират как ще продължат връзката си, ежедневието си, кой какво време иска и има нужда да инвестира в партньорството. Едно от най-самотните преживявания за двойката е това време, но и възможност за преоткриване на повече удоволствени преживявания.

Първото правило на здравата семейна система

Стандартни етапи

В цикъла на развитие на двойката постоянно имаме редуване на сближаване и раздалечаване на партньорите. В началото на влюбването сме буквално слети един с друг, постепенно всеки се връща към себе си, открива разочароващи неща в другия и се отдалечава още от него.

Това са стандарти етапи в процеса. Когато сме осъзнати за тях и поемем отговорност да сме искрени пред себе си и партньора за нуждите си, става много по-възможно постигането на една удовлетворяваща връзка. С която не само ние ще изпитваме повече удовлетвореност, но и ще даваме примера на своите деца, че щастието е наша отговорност.

Във всички кризи това, което има да се направи е да „пренапишем“ и „предоговорим“ правилата в дома и в отношенията, с които си взаимодействаме. Това е задачата на всяка криза – да промени динамиката, взаимоотношенията и средата, за да може семейството да бъде по-функционално за новия етап, в който навлиза.

Болките на растежа се усещат не само на физическо ниво, но и в тези трудни ситуации, в които правим точно това – порастваме като семейство и личности.