Депресията при малките деца е трудна за диагностициране, но е по-често срещана, отколкото си мислите.
Ако подозирате, че детето ви е депресирано, първият ви инстинкт може да е да обвините себе си или стила си на възпитание. Но причините за депресията са комплексни и могат да включват комбинация от генетични, социални и психологически фактори.
По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) около 1,9 милиона деца на възраст от 3 до 17 години страдат от депресия, а разбирането ни за болестта се подобрява с времето. Например вече знаем, че химичният състав и структурата на мозъка при децата с депресия се различават от тези, които не страдат от депресия, а благодарение на технологиите за изобразяване на мозъка като ядрено-магнитния резонанс учените знаят, че частите на мозъка, свързани с поведението, мисленето, съня и апетита, също изглеждат различно при страдащите от депресия. Освен това децата с депресия могат да имат по-ниски нива на невротрансмитери - химически вещества, които пренасят сигнали през нервната система - и този химически дисбаланс може да попречи на способността да се чувстваме добре/оптимистично.
Някои видове депресия се срещат в семействата и децата на родители с депресия са изложени на по-висок риск самите те да страдат от депресия (въпреки че има много деца на родители с депресия, които не страдат от нея). Майка, страдаща от следродилна депресия, също може да повлияе на настроението на детето си, тъй като това разстройство пречи на родителя да се сближава добре с детето си (това може да увеличи тревожността и страховете на детето). Понякога депресията може да бъде предизвикана от съкрушително събитие, като смъртта на родител.
Форми на депресия
Много лекари не са склонни да диагностицират депресия при деца в предучилищна възраст по две причини: Децата се променят бързо и лекарите се колебаят дали да натоварват едно малко дете с такъв категоричен етикет. Вместо това лекарите са по-склонни да диагностицират малките деца с един от тези вида разстройства: разстройство на адаптацията с депресивно настроение или разстройство на настроението, неуточнено по друг начин.
Разстройството на адаптацията се проявява, когато детето има необичайно интензивна или продължителна реакция на събитие, което намира за разстройващо: развод на родителите, смърт в семейството или дори преместване в нов дом. Не е задължително това да е особено значимо събитие (поне за възрастните). Всъщност всичко, което затруднява детето да се справи с емоциите си, може да бъде "спусък" за появата на депресия. Признаците, че детето ви може да има разстройство на адаптацията, включват проблеми със съня, дълги периоди на плач, проблеми с излизането от къщи, за да отиде на детска градина или училище, или силна раздразнителност.
Разстройството на настроението, което не е уточнено по друг начин, е спектърно разстройство - децата, които са диагностицирани с него, могат да имат възходи и спадове, които изглеждат подобни на биполярното разстройство, но не са толкова тежки. Някои от тях могат да имат пристъпи на паника или силна тревожност заедно с тъжните си чувства, или просто да са чувствителни и раздразнителни.
Какво трябва да направят родителите
Проучванията на Националния институт за психично здраве в САЩ (NIMH) показват, че малчуганите на 2-годишна възраст могат да бъдат депресирани. Други изследвания разкриват, че депресията, която се появява в началото на живота, може да повлияе на развитието на детето и често продължава и в зряла възраст. Или пък може да приключи и след това да се повтори в по-късен етап от живота му.
Ето защо е важно да не пренебрегвате тежкото страдание или просто да се надявате, че продължителната тъга ще отмине от само себе си. Ако настроенията на вашия малчуган пречат на ежедневието му, говорете с педиатъра му и вземете направление за детски психолог или психиатър. Когато се лекува навреме, депресията при малките деца често може да бъде овладяна в зародиш, преди да се превърне в сериозен проблем.
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
