Колко пъти на ден казваме „браво“? А колко пъти „стига вече“? Ако сте родител на малко дете, вероятно и двете се случват по-често, отколкото можете да преброите. Ново изследване показва, че балансът между тези моменти има значение, и то за години напред.

Учени от Университета „Нотр Дам“ в САЩ са открили, че начинът, по който общуваме с децата си на 3 години, е свързан с това колко силно те изпитват радост като тийнейджъри.

Изследване, което е продължило 15 години

Изследователите са проследили 465 деца и техните родители от 3-годишна възраст до пълнолетието на децата.

Когато малчуганите са били на 3 години, учените са наблюдавали как родителите им играят и разговарят с тях. Отбелязвали са топлото и окуражаващо поведение, но и моментите, в които родителят е остър, прекалено строг или се намесва във всичко, което детето прави.

След това, на 9, 12, 15 и 18 години, децата са играли проста игра, в която могат да спечелят или да загубят пари. Междувременно учените са следили мозъчната им активност, за да видят как мозъкът реагира на радостта от спечеленото.

Какво са открили

Децата, чиито родители на 3 години са били по-топли и по-рядко строги и натрапчиви, реагират по-силно на радостните моменти през цялото юношество. С други думи, по-лесно им е да се зарадват истински.

„Колкото повече положително и по-малко негативно родителско поведение наблюдавахме на 3 години, толкова по-силна беше реакцията на мозъка към наградата“, обяснява ръководителката на изследването д-р Кейлин Хил, психолог в Университета „Нотр Дам“.

Защо е важно това? Когато мозъкът реагира слабо на хубавите неща, човек по-трудно изпитва удоволствие. Според д-р Хил това е „трудност да изпитваш удоволствие и щастие, която после отваря вратата към тъгата и унинието“. Затова учените свързват слабата реакция с по-висок риск от депресия.

Добрата новина за нас, родителите

Преди да започнете да си спомняте всеки път, в който сте повишили тон, нека кажем най-важното: това не е присъда.

Изследването показва връзка, а не доказва, че едното директно причинява другото. Рискът от депресия зависи и от много други неща, като фамилната история и трудните събития в живота.

А най-хубавото е, че за разлика от гените родителското поведение може да се промени. „Поведението е много по-отворено за промяна, отколкото генетичното обяснение“, казва д-р Хил. Затова според учените подкрепата за родителите е толкова важна, понякога още преди детето да се роди.

Топлина в ежедневието

Топлото родителство не означава да сме винаги усмихнати и търпеливи. Никой не е. То се крие в малките неща:

  • да се зарадваме заедно на кулата от кубчета, дори когато е паднала за пети път;
  • да кажем „виждам, че се стараеш“, вместо само „браво“;
  • да оставим детето само да опита, вместо веднага да се намесим и да го направим вместо него;
  • да прегърнем след караница и да кажем „обичам те, дори когато се сърдим“.

Важното е топлите моменти да са повече от острите. А когато денят е бил тежък, винаги можем да започнем отначало на следващата сутрин.

Изследването е публикувано в научното списание Communications Psychology.