Оксана Мастърс си спомня, че е прекарала по-голямата част от ранното си детство в Украйна. На 7-годишна възраст тя е висока само 92 см и тежи 35 килограма. По онова време страда от недохранване, но това не е единствената причина да бъде малка за възрастта си, разказват нейната история AmoMama.com.

Оксана е родена през 1989 г., само три години след като катастрофата в Чернобил се разиграва на 200 мили от мястото, където семейството ѝ живее. Страда от няколко телесни дефекта, вероятно дължащи се на радиацията след бедствието. Това се отразява на живота ѝ и начина, по който нейното семейство си взаимодейства с нея.

При двата крака на Оксана липсва основната кост, понасяща тежест, както и част от коляното на левия ѝ крак. Момичето има шест пръста на краката, ципести ръце и само един бъбрек. При нея липсва и пълен бицепс на дясната ръка.

 

Въпреки всичко, Оксана е много доволна от това как в крайна сметка се развива животът ѝ. „Бих могла да бъда с по-добро тяло, но съм доволна и от това“, признава тя.

Заради състоянието на Оксана родната ѝ майка я остава в сиропиталище. Животът на момичето там е белязан с глад и малтретиране, а през цялото време Оксана се надява, че някой ще я осинови и отведе от там. По-късно тя споделя:

„Странно е да не знаеш какво е семейство – да не знаеш какво е майчината любов. И да не знаеш какво е прегръдка или нещо подобно.“

Три семейства почти осиновяват детето, но това така и не се случва. В Бъфало, щата Ню Йорк, обаче една жена забелязва снимка на момичето и остава развълнувана от видяното.

Гей Мастърс се намира в агенция по осиновяване и вижда това, което тя по-късно описва като „ужасна черно-бяла снимка“. На нея Оксана стои пред маса с гигантски великденски заек върху нея. Момичето просто се взира в камерата, а Гей си спомня, че е видяла нещо в очите на Оксана, което ги свързва.

 

„Когато видях снимката ѝ, просто знаех, че е моя дъщеря“, разказва Мастърс. Не след дълго на Оксана е показана снимка на Гей. Момичето моли да гледа снимката всеки ден, надявайки се, че скоро Гей ще дойде, за да я вземе.

Минават обаче две години преди Гей да пътува до Украйна заради тамошната забрана за осиновяване. В една студена нощ през януари 1997 г. Оксана е събудена.

„Оксана, знаеш ли кой е това?“, питат я в сиропиталището, а Оксана веднага разбира. На украински тя отговоря: „Познавам те. Ти си моята майка. Имам твоя снимка, виждаш ли?“

Две седмици по-късно Оксана и Гей отиват в Бъфало и за първи път в невръстния си живот момичето успява да се храни пълноценно. Вече не е лишено от прегръдки и има играчки, с които да си играе.

 

По-късно Оксана признава, че по онова време е изпитвала трудности с английския и отдава заслуга на „Скуби Ду“ за научаването на новия език. Само за шест месеца усвоява езика, карайки хората да смятат, че винаги го е говорила.

Оксана се справя добре в училище, но жадува за физическа активност въпреки уврежданията си - обича да се катери по дърветата и да скача от стълби със съседите си.

Надявайки се да защити детето си, Гей търси по-безопасни занимания и кара Оксана да опита да кара кънки на лед. Така започва любовта на младото момиче към спорта.

 

Оксана тренира плуване и колоездене, но многото дейности, които върши, натоварват левия ѝ крак доста, причинявайки болка. Когато е на девет, се налага левият ѝ крак да бъде ампутиран.

На 13-годишна възраст Оксана се премества в Кентъки с майка си. По това време г-жа Мастърс настоява момичето да изпробва адаптивно гребане. Макар първоначално да няма желание, когато опитва спорта, се влюбва в него. Описвайки чувството, Оксана споделя:

„В момента, в който се качих в лодката, беше наистина неописуемо усещане, да мога някак си да се отдръпна от дока и просто да имам контрол. Това е нещо, което чувствам, че ми беше отнето в Украйна.“

Година по-късно и вторият крак на Оксана бива ампутиран. Тя прекарва четири месеца в болница, но се връща в лодката веднага щом може. Тогава някой ѝ споменава за Параолимпийските игри.

Оксана се квалифицира за игрите в Лондон през 2012 г. и печели бронз при смесени двойки скул заедно със своя партньор, ветерана от морската пехота Роб Джоунс. За съжаление, през 2013 г. Оксана получава сериозна травма на гърба, която я отказва да гребе отново.

Тогава тя е съкрушена, но приема случилото се като възможност да се занимава с друг спорт и го прави - започва да тренира ски бягане.

 

По същия начин, по който бързо овладява предишни спортове, Оксана е отлична в ските и биатлона. Тя се състезава в Сочи, където печели сребърен и бронзов медал в крос-кънтри.

Оксана участва и в Параолимпийските игри в Пьонгчанг през 2018 г., играйеки за Съединените щати в дисциплините ски бягане и биатлон. През цялото време единствената ѝ цел е да окачи златен медал на врата на майка си, признавайки, че тя е причината, поради която изживява своята мечта и успява да пресече финалната линия.

Скоро мечтата ѝ най-накрая се сбъдва - тя печели не един, а два златни медала на Параолимпийските игри през 2020 г. Стоейки на подиума, Оксана плаче от радост в очакване да постави медалите на врата на майка си.

Шампионката казва, че всичко, което знае за любовта, е научила от своята майка и на нея дължи живота, който води. „Ако не бях напуснала сиропиталището, никога нямаше да разбера какво е майка, никога нямаше да разбера какво е прегръдка“, казва тя.

 

Докато изживява спортната си мечта, Оксана служи и за вдъхновение на други хора. Посолството на САЩ я кани в Украйна, за да насърчи осиновяването и повече достъп за хора с увреждания в страната. Тя посещава украински войници, загубили крайниците си във войната срещу Русия, и посещава сиропиталища, което я връщат назад във времето.

Оксана служи модел за подражение и за млади момичета, на които се казва, че са „твърде малки“, за да бъдат спортисти, и за всички спортисти, които смятат, че е невъзможно да се завърнат след наранявания.

Сред многото признания за Оксана е и включването ѝ в монтаж на NBC за най-добрите спортисти в света - свидетелство за факта, че всичко е възможно, стига да вярваме в себе си и възможностите си.