Явно колкото по-многолюдно е едно семейство, толкова по-умни следва да са неговите най-малки членове. Тази закономерност е открита от американския лекар Аарън Уичман, който твърди, че до голяма степен интелектът на малчуганите зависи от броя на децата във фамилията, а също и от възрастта на тяхната майка. Данните са цитирани от щатското списание Personality and Social Psychology Bulletin.
В предишни анализи тези факти са оборени от учени, преподаващи в университетите на Охайо, Оклахома и Северна Каролина, които смятат, че първородните деца са по-умни от своите братя и сестри. В противоположния ъгъл седи Уичман, пояснявайки, че въпросните експерти сравняват деца от различни семейства и затова откритите закономерности се обясняват не с различията между братята и сестрите, а с тези между хлапета от многодетни семейства и такива с 1-2 деца.
"В действителност мъникът, роден трети или четвърти поред, има същите умствени способности като първородния син или дъщеря. Но всички тези деца не са толкова интелектуално развити, колкото децата от малките семейства", посова Уичман в публикацията.
В неговото проучване участват около 3000 семейства. Децата в тях са подложени на редица тестове за интелигентност, включващи математически задачи и две задания по четене. Учените сравняват умствените способности на юношите от едно семейство, когато те са на 7-8 години, а после същите повтарят по-сложен тест, навършвайки 13-14-годишна възраст.
Според Уичман втората важна причина, определяща потенциала на децата, се крие във възрастта на тяхната майка. Допълва, че жените, родили първото си дете в по-ранна възраст, като правило са по-малко образовани, имат повече деца, по-нисък доход и са налице други фактори, които влияят отрицателно върху интелекта на поколението. Децата от различните семейства с майки на сходна възраст имат еднакви умствени показатели. Аналогични са и данните при многобройните фамилии.
Други изследователи пък се гневят и подчертават, че няма никакви доказателства за взаимовръзката между поредността на раждането и умствените заложби на децата, а определящи са най-вече ситуацията в семейството и генетичните особености.