Чуйте тази статия в аудио формат:
Старите поверия и Църквата
Старите поверия гласят, че до 40-ия ден от раждането на бебето, родилката и детето не бива да излизат навън. Навярно това е било наложено в бита ни, поради необходимостта детето и майката да закрепнат и да се предпазят от болести.
Според православната вяра и традиция, първите 40 дни след раждането посещения при майката и бебето не се допускат, тъй като се смята, че до настъпването на 40-тия ден родилката е „нечиста“ и с бебето все още са между живота и смъртта. Но когато 40-ят ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената „чиста“ („очистителна“) молитва. Нещата, които се носят в църквата, са 1 бутилка червено вино, 1 бутилка олио и здравец завързан с червен конец. На ритуала могат да присъстват и бащата и по-големите деца на семейството.
Символично майката представя детето си пред Господ и моли за покровителство над него. Молитвата носи общочовешко послание за любов и опрощение, всеотдайност и благоденствие, както за майката, така и за бебето, както и благодарност за това, че животът и на майката, и на бебето е опазен в най-уязвимите дни след раждането. Преданието разказва, че така е направила Божията майка с бебето Иисус Христос.
Всичко за обичая Погача
Днес е прието четенето на „чиста“ молитва да се прави сутринта на 40-ия ден, а след това майката ориганизира т.нар. „погача“.
На Погачата младата майка кани на празнична трапеза само жени, които носят дарове за бебето (за да живее то в изобилие) и сладки храни (за да е сладка кърмата на майката и за да е сладък животът на детето).
Желателно е гостенките да са млади раждали жени или бременни. Обикновено това са роднини и близки приятелки. Мъже не се допускат.
Погачата за бебето играе ролята на орисване – т.е. поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето. Всяка гостенка поднася даровете на мъничето, наричайки животът му да е изпълнен с щастие, късмет, здраве, любов и благополучие.
Как се прави питката?
Питата е втората най-важна част в ритуала погача за бебе. Традиционно тя се замесва от майката или свекървата с малко захар и без украса. При месенето се наричат пожелания за бебето и дори в някои области не се използва мая или сода, та да „бухне“ питката само от добрите пожелания и месенето. Готовата пита се покрива с бяла кърпа и към нея задължително има купичка мед.
Какво правим с погачата?
За най-важен момент се смята разчупването на погачата. Две момичета чупят питката над главата на майката и бебето, а най-близката орисница държи отдолу кърпичка, в която събира трохите, за да се запазят и да не се разпилява като трохите при разчупването, всички хубави неща, които трябва да се случат на това дете. Според българската традиция е важно момичетата, които чупят питката, да имат двама живи родители. Третото парче от питката се поставя в сито, ако има такова, и то е за родилката. Всички останали парчета погача се раздават на присъстващите. Задължително е всички поканени да вкусят от празничния хляб, като всеки натопи своето парче в мед и непременно го опитва, та да е сладък животът на новороденото. Парчето за бебето също се топи и с него се мажат устничките му, за да е трудолюбиво като пчеличка. В този ден от дома не се изнася нищо и нищо от празничната трапеза не се раздава или изхвърля.
Освен това при разчупването сладката питка се поставя на бяла кърпа. След ритуала с разчупването на обредната погача, гостенките оставят и пари. Хубаво е сред тях да има също и големи и „тежки” монети с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето. След това кърпата с първото и второто парче от погачата и с парите в нея се завързват. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав – така дребосъчето няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти, и никога няма да остане „гладно и недояло си”.
Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – символно, пожеланието е мъникът да достигне висини, да успее в живота си. Кърпата с трохите и падналите парченца се връзва и пази нависоко нови 40 дни, а после те се хвърлят навън на птиците и животните, за да разнасат благословията по света и да е лек пътят на детето.
Обредни символи, съпътстващи ритуала
Червен конец: На прага на дома се поставя червен конец още преди да пристигнат гостите. Поверието гласи, че той предпазва и защитава родилката и детето от злите сили. Така лошото не може да прекрачи дома. В някои райони на страната поставят желязо или огън (свещ), тъй като се смята, че те също имат защитна сила.
Много често червен конец със синьо мънисто се завързва и на ръчичката на малкото дете – да го предпазва от „лоши очи”, уроки.
Китка здравец, завързана с червен конец и менче със светена вода от църквата: С тях се напръсква креватчето, стаята на бебето и дома за здраве.
Ситото: В сито се поставят орехи, които се разлюляват. Това се прави с цел бебето да бъде игриво и весело. Може и ситото да се повдигне нависоко, за да израсте детето. Обредите със ситото се правят, за да бъдат предопределени някои качества на мъника. В Западна България, например, в ситото се слагат даровете, които носят гостенките. Това винаги са кромид лук, червени чушки и яйца. Те символизират устойчивост на болести.
Конци от дрехите: Преди да си тръгнат, жените трябва да оставят до леглото на детето конци от дрехите си. Счита се, че по този начин те няма да откраднат съня на малкото. То ще бъде спокойно и няма дълго да плаче нощем.
Има и поверие родилката да не изпраща и да не се сбогува с никоя от гостенките – това се прави от свекървата или тъщата, може и друга близка жена на дома. Според поверието родилката не бива да изпраща, за да не „изпрати“ и млякото си.
В някои краища на страната има поверие, че първата жена, която си тръгне от погачата, ще бъде следващата, която ще забременее и роди.
Мария Маринова - Мениджър човешки ресурси 
