Чуйте тази статия в аудио формат:
През четвъртия месец от живота на вашето бебе то задължително трябва да получи трета доза от комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, полиомиелит и Haemophilus influenzae тип b.
Информация за ваксината срещу полиомиелит
Полиомиелитът е едно от малкото заболявания, за което има едновременно жива (атенюирана – OPV) и убита (инактивирана – IPV) ваксина. След третата доза 99% от децата са защитени и от трите типа полиомиелитни вируси. Вируснеутрализиращите антитела, изградени след имунизация с жива полиоваксина, предпазват от инфектиране с диви полиовируси, отделянето им с изпражненията и разпространението им сред хората, докато убитата ваксина срещу полиомиелит предотвратява засягането на нервната система от причинителите. Затова при епидемичен взрив OPV е средство на избор за бързо преустановяване на разпространението на дивите вируси. Внимание заслужава ваксиноасоциираният полиомиелит – VAPP (при приложение на OPV). Макар и много рядко, у ваксинираните с първи прием OPV или при техните неимунизирани или неимунни контакти може да се развие ваксиноасоцииран полиомиелит, който клинически е неразличим от полиомиелита, причинен от дивите вируси. Приема се, че е резултат на генетичната нестабилност на полиовирусите, с поява на мутации или „връщане“ на ваксиналния вирус към по-вирулентен щам. По данни на СЗО за периода 1970-1984 г. в 13 страни честотата на VAPP е 1 случай на 3,2 млн. приложени дози.
В България (от 2007 г.), както и в повечето държави в света, се прилагат инактивирани ваксини IPV. В страната ваксината се предлага като фиксирана комбинация с други ваксинални антигени: дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, хемофилус инфлуенце тип Б. IPV запазва своята имуногенност в комбинираните ваксини и не потиска имунния отговор спрямо другите антигени.
Информация за ваксината срещу дифтерия
Ваксината срещу дифтерия е част от многокомпонентните ваксини, включени в Задължителния имунизационен календар на България. Дифтерийният токсоид е една от най-безопасните ваксини. Тежките нежелани реакции са рядкост и не са описани алергични реакции, свързвани с дифтерийната компонента.
Информация за ваксината срещу тетанус
Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид, получен от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти. Тетанусът е почти напълно предотвратим чрез рутинна имунизация, но е тежко и животозастрашаващо заболяване при липса на условия за интензивно лечение. В икономически развитите страни рискът от тетанус, макар и малък, остава при възрастните без редовна реимунизация. Затова усилията за реимунизиране на всеки 10 години трябва да продължат с подчертано внимание към лицата над 60-годишна възраст. Препоръчително е при всички пациенти, потърсили медицинска помощ по повод нараняване или инфекция, да се прецени необходимостта от профилактика на тетануса.
Информация за ваксината срещу коклюш
Mасовото използване на коклюшната ваксина при децата силно намалява заболяемостта, но не и циркулацията на причинителя сред човешката популация. Основната цел на коклюшната ваксина е да предпази кърмачетата и малките деца от тежко протичащ коклюш и смърт. Затова поне 90% от кърмачетата по света трябва да получат първичната имунизационна схема от 3 дози комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.
Съществуват 2 типа ваксина: целоклетъчна (wP) и ацелуларна (аP), като последната е базирана на високопречистени подбрани компоненти на бактерия-причинител. У нас ацелуларната коклюшна ваксина се въвежда през 2008 г., първоначално за реимунизация, а от 2010 г. и за първичната ваксинална схема. Според имунизационния календар на Република България ацелуларната коклюшна ваксина е компонент на комбинираните ваксини за задължителна планова имунизация, която се провежда на деца на навършена двумесечна възраст, и за задължителна реимунизация след навършване на 16-месечна възраст (но не по-рано от 1 година след 3-тия прием от първичната имунизация) и на 6-годишна възраст.
Информация за ваксината срещу хемофилус инфлуенце тип Б
Ваксините срещу хемофилус инфлуенце тип Б са препарати, съдържащи полизахарид на причинителя, свързан с белтъчен носител, с което се подобрява имуногенността й. Ефикасността и ефективността на ваксината са ясно демонстрирани във всички части на света, където тя е част от рутинните детски имунизационни програми. Не се наблюдават сериозни нежелани реакции след приложение на ваксината. При 25% от ваксинираните на инжекционното място се появява зачервяване, оточност и чувствителност за 1-3 дни. По-рядко се появяват температура или неспокойствие. Днес ваксината е компонент на комбинираните петвалентни и шествалентни ваксини за задължителната планова имунизация и реимунизация. Тя е препоръчителна и за лица с HIV инфекция и имунодефицит поради химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания.
Информация за ваксината срещу хепатит Б
Ефективен начин за предпазване от заразяване е прилагането на ваксина. Активната съставка на ваксината е повърхностният вирусен антиген (HBs), получен по биотехнологичен път – затова няма опасност от заболяване от хепатит Б (ваксината не съдържа вирус!). Защитният ефект на ваксината се дължи на изграждане на антитела срещу HBs – антигена от организма на ваксинирания. Първата ваксина срещу хепатит е създадена през 1978 г., а за първи път ваксина срещу заболяването е била достъпна през 1982 г. През 1986 г. е пусната на пазара хепатит Б ваксина, произведена чрез рекомбинирана ДНК технология, а втора ваксина от същия тип е била произведена през 1989 г. В България през 1988 г. за първи път започва да се прилага ваксинопрофилактика за предпазване от хепатит Б, първоначално сред рисковите групи - най-вече медицински кадри. През 1992 г. ваксината е въведена в Задължителния имунизационен календар, като първата доза се поставя на новородените в родилните домове до 24 ч. след раждането. Ваксината срещу Хепатит Б се прилага в 3-дозова схема (0-1-6)или в 4-дозова схема (0-2-3-4), когато е част от шесткомпонентната ваксина.
Информация за заболяванията
Информация за заболяването полиомиелит
Полиомиелитът (наричан още детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, което се предава по фекално-орален път. Източници на заразата са болните хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст от 1 до 5 години.
Информация за заболяването дифтерия
Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия. Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До XX век е била широко разпространена, но след това е почти ликвидирана в развитите държави.
Информация за заболяването тетанус
Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинично заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура. Проблем за общественото здравеопазване в развиващите се страни е майчиният и неонаталният тетанус, който се развива в резултат от неспазване на хигиена по време на раждане и често води до летален край. Въпреки че тези заболявания са ваксинопредотвратими - ако майките са редовно имунизирани срещу тетанус, такива случаи са чести. По данни на Световната здравна организация през 2013 г. от неонатален тетанус са починали 49 000 новородени в света.
Информация за заболяването коклюш
Коклюш или още магарешка кашлица, е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Заболяването се характеризира с постепенно засилваща се суха пристъпна кашлица и невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на кашличния пристъп. Тежестта на инфекцията се определя от честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като при по-тежките случаи те са придружени от повръщане, гърчове и засягане на централната нервна система. Усложнения могат да възникнат при кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.
Информация за заболяването хемофилус инфлуенце тип Б
Малко известно, но много сериозно заболяване, изявяващо се с пневмонии, менингити и артрити. Причинителят се настанява в назофаринкса (носната кухина и гърлото) на кърмачетата и малките деца и много рядко при възрастните. Възприемчивостта към инфекцията е подчертано възрастово обусловена – най-голяма на 6-7 месечна възраст, след което бързо намалява. В страни, където имунизацията не е рутинна, Хемофилус инфлуенце тип Б е основната причина за неепидемичен бактериален менингит до 1-годишна възраст. Дори при своевременно и адекватно лечение 3-20% от заболелите умират. Когато ресурсите са ограничени, леталитетът е по-голям, а при 30-40% от преживелите се наблюдават тежки остатъчни прояви. Ефективността на ваксината се свързва със способността й драматично да намалява носителството на причинителя в назофаринкса (само в 0,5–3% от кърмачетата).
Информация за заболяването хепатит Б
Хепатит Б е остро инфекциозно заболяване, коетo уврежда черния дроб и се причинява от хепатит Б вирус, открит през 1976 г. от д-р Барух Блумберг. Заразяването с вируса става най-често по кръвен и полов път и вертикално от майка на новородено. Заболяването се характеризира с две форми - остра и хронична. При острата форма организмът обикновено се изчиства от вируса и се развива имунитет, докато персистирането на инфекцията повече от 6 месеца води до развитие на хроничен хепатит. При хроничен хепатит Б инфекцията може да протече безсимптомно и да разберем, че сме носители на вируса едва след 5, 10 и повече години. През това време инфекцията с вируса уврежда черния дроб, което може да доведе до развитие на цироза и/или рак на черния дроб. Повече от 780 000 души умират от усложненията на хепатит Б всяка година. Децата са особено застрашени, тъй като заразяването с вируса в детска възраст в повечето случаи протича безсимптомно и води до развитие на хроничен хепатит с всички последствия от това.
