Чуйте тази статия в аудио формат:
Когато бебето ви е на 13 месеца, задължително трябва да му се бие ваксина против морбили, паротит и рубеола.
Повече информация за ваксините
Информация за ваксината срещу морбили
Чрез ваксинацията срещу морбили се цели предотвратяване на заболяването и на тежките усложнения. Индиректно ваксината намалява разпространението на вируса сред неваксинираните. Имунизацията срещу морбили се препоръчва за всички деца над 13-месечна възраст и възрастни, при които не е противопоказна. Обхващането на децата с 2 дози ваксина трябва да бъде стандарт на всички имунизационни програми. За контрол на морбили в света е необходимо постигане и поддържане на имунизационен обхват ≥93-95% във всички региони на СЗО.
Ваксината съдържа живи вируси, които са със силно понижена активност, поради което възможността за заразяване е сведена до минимум. Страничните явления и нежеланите реакции при морбилната ваксина са леки и бързопреходни. Те са резултат от размножаването на вируса и развитието на лека инфекция. В редки случаи се появява болка и напрежениe на инжекционното място до 24-тия час, последвани от лека температура. Около 7-12-ия ден в 5 % от имунизираните се наблюдава температура около 39º С за 1-2 дни, в 2% от имунизираните – преходен обрив. Морбилната ваксина не съдържа яйчен протеин и затова може да се прилага на деца с алергия към яйца.
През 1993 г. ваксината срещу морбили е включена в имунизационния календар на Република България в комбинация с ваксини срещу рубеола и епидемичен паротит (триваксина).
Информация за ваксината срещу епидемичен паротит (заушка)
В България се провежда имунизация с жива ваксина. Използва се тривалентна ваксина срещу епидемичен паротит, морбили и рубеола. Прилага се на деца на 13-месечна възраст. Реимунизация се прави на 12-годишна възраст.
Информация за ваксината срещу рубеола
Ваксината срещу рубеола е въведена в България през 1989 г., но първоначално се е прилагала само при жени, поради повишения риск за плода при инфектиране по време на бременност.
Рубеолната ваксина съдържа жив атенюиран вирусен щам. Прилага в комбинация с ваксини срещу морбили и епидемичен паротит. Ефективността й е демонстрирана чрез елиминиране на рубеолата и вродения рубеолен синдром в Северна Америка и някои Европейски страни (Швеция, Финландия) посредством достигане и поддържане на висок ваксинален обхват.
Информация за заболяванията
Информация за заболяването морбили
Морбили (известна като дребна шарка) е инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Причинява се от РНК-вирус от рода Morbillivirus, Measles virus. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път. През втората половина на 20 век е въведена ваксинация срещу дребна шарка, която рязко снижава високата смъртност сред децата в световен мащаб. Морбили е едно от заболяванията, които според Световната здравна организация поетапно трябва да бъдат изкоренени в Америка, Европа, Близкия Изток и в световен мащаб до 2020 г.
Още през IX век персийски лекар публикува едни от първите данни за заболяването. През 1757 г. шотландски лекар доказва, че морбили се причинява от инфекциозен агент в кръвта на пациентите. Разработването на ваксината започва през 1954 г. с опити за изолиране на вируса в кръвта на заразения. По-късно (1963 г.) Джон Ендърс и колеги създават първата ваксина срещу морбили, използвана първоначално предимно в САЩ. След въвеждането на ваксината през 1981 г. броят на регистрираните за една година случаи намалява с 80%. Заболяването е обявено за елиминирано в Съединените щати през 2000 г.
Информация за заболяването епидемичен паротит (заушка)
Епидемичният паротит или още заушка е остро инфекциозно заболяване. Характеризира се със засягане на околоушните слюнчени жлези, умерено изразени токсични поражения и доброкачествено протичане. По-рядко се атакуват други жлезисти органи - полови жлези, панкреас, както и централната нервна система, като се предизвикват съответните възпаления на органа. Източникът на зараза е болен човек. Причинителят е вирус, който се предава по въздушно-капков път и по-рядко по контактно-битов. Заболяването е разпространено повсеместно и се проявява спорадично или под формата на епидемични взривове. Боледуват основно деца или лица в младежка възраст.
Пръв Хипократ описва паротитна епидемия на остров Тасос. През XVI век френският хирург Амброаз Паре отбелязва, че заболяването е заразно и описва точната му локализация. За първи път вирусът е изолиран през 1934 г. Първите живи ваксини са създадени в САЩ през 1954 г.
Епидемичният паротит е заболяване, което е разпространено в цял свят, независимо от климатичните условия. След въвеждане на имунизацията броят на заболелите значително намалява. В България броят на заболелите в периода 1955-1975 г. е значителен. В някои от годините числеността надхвърля дори тази на заболелите от дребна шарка. Ваксината срещу епидемичен паротит е въведена у нас през 1974 г. През периода 1982–1986 г. плановата имунизация е преустановена. Това води до рязко увеличаване на броя на заболелите, които с въвеждането на нова ваксина чувствително намаляват и през 1995 г. спадат до 66 случая за цялата година. През 1997 г. се наблюдава нов пик от 5465 заболели - пряк резултат от наличието на неимунизирани деца от предходни спирания на ваксинацията.
Информация за заболяването рубеола
Рубеолата е инфекциозно заболяване, което се предава по въздушно-капков път от болен на здрав човек. Боледуват предимно децата, като мнозинството от хората на 20-годишна възраст вече имат имунитет.
Причинителят на рубеола прониква в организма през лигавицата на дихателните пътища. Оттам той попада в кръвта, чрез която достига до кожата и лимфните възли. Заболяването протича като цяло сравнително леко, с обрив, температура, гадене и лек конюнктивит. Обривът се среща в 50-80% от случаите и продължава 1-3 дни. Обикновено започва от лицето и шията, след което преминава надолу по тялото. Характерно е също и подуване на лимфните възли зад ушите и в областта на шията.
При заразяване на бременна жена, особено в първите 3-4 месеца на бременността, рискът от инфектиране на плода е 90%. Това създава голям риск за спонтанен аборт, мъртво раждане или раждане на дете с тежки вродени малформации.
