Ако и във вашия дом караниците между двете ви деца създава трудности, консултантът Сара Розенсуийт има отговор на въпроса как можем да сложим край на тези конфликти.
Когато читател на Today’s Parent я пита как да въдвори мир между своите деца – едното на 2 г., а другото на 4 г., Розенсуийт започва с обяснението, че за разлика от случаите, в които адресира съперничество между братя и сестри в семейството, при по-малките деца става дума за „нормално детско развитие и природата на децата, които прохождат“.
„Обикновено, когато виждам караници, започнати от по-малък брат или сестра, това е защото се опитва да играе с по-големия си брат или сестра или да привлече вниманието“, твърди консултантът.
Ако по-малкото дете не знае как по положителен начин да накара своя брат или сестра да се включи в играта, то може да провокира по-големия си брат или сестра да му обърне внимание. В крайна сметка, негативното внимание е по-добро от никакво внимание.
Сара Розенсуийт съветва да опитате да обсъдите това с по-малкото си дете. „Искаше брат ти да играе с теб, нали? Значи си го бутнал? Разбирам. Какво обаче се случи? Ядоса ли се? Да. Това е трудно. Не така искаше да се случи, нали? Какво би могъл да направиш следващия път? Би ли го попитал: „Ще играеш ли с мен?“.
По този начин вие подсилвате със състрадание идеята, че това, което е направило детето, няма да му даде онова, което търси. „Вероятно ще ви се наложи да водите този разговор много пъти и да сте готови да останете наблизо, за да можете да помогнете, ако е необходимо“, обяснява още консултантът.
Друга вероятна възможност според нея е по-малкото ви дете да не иска да играе с вашето по-голямо – то може просто да иска това, което по-големият му брат или сестра има или с което си играе.
Опитайте се да защитите пространството за игра на своето по-голямо дете. Може например да очертаете негова зона за игра или да го накарате да играе някъде на по-високо, където по-малкото ви дете не може да стигне. Възможно е да се наложи да разсеете по-малкото си дете с друга дейност или да насочите вниманието му другаде.
Трябва всички деца да могат да играят необезпокоявани, а това означава да защитите играта и пространството за игра на своето по-голямо дете, съветва още Розенсуийт.
Като обща насока семейният консултант посочва да насърчавате своето по-голямо дете понякога да играе със своя по-голям брат или сестра – и се уверете, че сте защитили правото му да играе необезпокоявано.