Едно 2-годишно дете не е готово в развитието си да се фокусира върху по-голямото благо или да разбере ролята си в семейството, да не говорим за ролята си в обществото (то обаче знае, че е центърът на Вселената!). Освен това не е готово за сложни задължения или за поддържане на собствения си график. Но то иска да бъде толкова заето и важно, колкото изглеждате и вие. Така че гледайте положително на това, ако вашето малко дете винаги е около краката ви, докато се опитвате да свършите нещо. 

Какво можете да направите?

Започнете с простички неща 
Задачите, които са твърде трудни, само ще претоварят вашето 2-годишно дете. Започнете с лесните: То може да изхвърли собствените си боклучета в коша, да изсипе сухи гранули в купата на котката или да използва малка кана, за да напои растение в саксия. Простите задачи в една стъпка са най-подходящи за тази възрастова група. То ще бъде уплашено от молба да „почисти стаята си“ (в края на краищата, помислете за десетките задачи, които всъщност се включват в условието). „Моля, прибери обувките си в шкафа“, от друга страна е управляемо. Ще бъдете изумени от това колко гордост и самоувереност печели тя от предприемането на толкова прости домакински задължения.

И още: Кажете ни какво е детето ви, за да ви насочим какви задачи да му възлагате

Покажи и разкажи
Най-добрият (и може би най-трудният) начин да възпитате чувство за отговорност е да бъдете добър модел за подражание със собствените си вещи – сложете ключовете от колата си където им е мястото, вместо на масата в трапезарията, и подредете купчината си списания вместо оставяйки ги навсякъде по дивана. Друг начин да насърчите детето си е да му покажете как да изпълнява прости задачи самостоятелно. Казването „Помогни ми да сгъна прането“ има по-малко смисъл за него от демонстрация, придружена от „Виж как слагам чорапите в тази купчина и бельото в тази купчина? Искаш ли да ми помогнеш да направя това?“ Ако установите, че прекарвате твърде много време, показвайки на детето си как да изпълни дадена задача, има вероятност тя да е твърде сложно за него.

Превърнете работата в игра
Всички се радваме повече на задачите, когато са забавни. Вашето 2-годишно дете се радва да прекарва време с вас и не гледа на изпразването на сушилнята като на скучна работа – забавно е да извадите топли, пухкави дрехи и да ги натрупате в кошница. Следвайте неговото ръководство и танцувайте на музика, докато бършете прах заедно, или се състезавайте, за да видите кой може да събере най-много играчки от пода.

Как да научим детето да подрежда хаоса след себе си 

Създайте си рутина
Детето ви ще се научи по-лесно отговорни навици, ако установите рутина отрано. Кажете му, че винаги трябва да поставя собствената си купа в мивката след закуска и помагайте да прибира играчките си за вана след всяко къпане. То ще разбере, че задълженията са част от ежедневието.

Формулирайте нещата по положителен начин
Джери Уайкоф, семеен психолог и съавтор на Twenty Teachable Virtues, предлага да се използва това, което той нарича „правилото на баба“, за да се създаде отговорност у 2-годишните. „Правилото на баба ясно показва, че във вашето домакинство има правила, които всички следват“, казва Уайкоф. Така че вместо да постави ултиматум („Ако не го направиш, значи няма да стане това или друо“), правилото на баба гласи: „Когато си направил това, което трябва да направиш, тогава можеш да направиш каквото искаш“. Ако детето ви каже „Искам бисквитка“, отговорете с „Когато седнеш на масата, можеш да хапнеш бисквитка“. Казването „Ако почистиш играчките си, ще те почерпя“, от друга страна, всъщност просто подкупва детето ти за това, което би трябвало да е нормално поведение – и повишава вероятността то да реши, че може да живее без лакомството и по този начин предайте почистването на нейните играчки.

Не пропускайте: Лесни тактики за отглеждане на самостоятелни деца

Похвалите са важни
Положителните думи ще научат детето ви, че усилията му са важни и оценени. Бъдете конкретни с похвалата си: „Ти се справи толкова добре, като сложи храната на кучето точно в купата му“, за разлика от „Добра работа!“ Когато е уместно, посочете как точно неговите усилия са помогнали на всички останали: „Сега, след като сложи лъжиците на масата, всички можем да ядем веднага. Хайде да седнем!“