„Мамо, остани при мен.“ „Страх ме е.“ „Не искам да спя сам.“ Ако тези думи се чуват почти всяка вечер у дома, вероятно вече сте опитали какво ли не – приказка, нощна лампа, отворена врата, обещание да се върнете след пет минути.
Понякога обаче зад отказа да заспи само не стои просто страхът от тъмното. Детето може да има нужда от повече сигурност, да преживява промяна или просто да преминава през период, в който раздялата преди сън му е особено трудна.
Ето 6 възможни причини.
1. Страхува се от тъмното и от това, което не вижда
В тъмното детското въображение може да направи чудовища и от най-обикновените сенки.
Страхът от тъмното е често срещан при децата, особено когато въображението им се развива бързо. Те вече разбират, че когато светлината изгасне, не могат да виждат всичко около себе си, но все още трудно разграничават въображаемата опасност от реалната.
Затова изречението „Няма от какво да те е страх“ невинаги помага. За детето страхът е истински, дори причината да не е реална.
Нощна лампа, любима играчка, отворена врата и една и съща спокойна рутина преди лягане могат да му дадат усещане за сигурност.
2. Има нужда от повече близост
Понякога детето не отказва леглото си – отказва раздялата.
Ако през деня родителите са били заети, детето е било дълго време в детската градина или училище или просто е имало по-малко време заедно, моментът преди сън може да се превърне в неговия начин да си „вземе“ още малко време с мама или татко.
Тогава „Остани при мен“ всъщност може да означава „Искам още малко да сме заедно“.
Затова понякога няколко минути пълно внимание преди лягане могат да помогнат повече от дълги обяснения защо детето трябва да заспива само.
3. Преживява промяна или нещо го тревожи
Ново училище или детска градина, преместване, появата на бебе в семейството, промени в режима, напрежение вкъщи или дори конфликт с приятел могат да се проявят именно вечер.
През деня детето е заето с игри, занимания и хора около себе си. Когато легне и стане тихо, тревогите му могат да изплуват.
Затова, ако отказът да спи само се е появил внезапно, помислете дали около детето не се е случило нещо ново.
Вместо да настоявате да каже какво му има, може просто да го попитате: „Има ли нещо, за което мислиш, преди да заспиш?“
4. Има кошмари или се страхува от лош сън
След кошмар детето може да започне да свързва собственото си легло и заспиването със страха, че отново ще сънува нещо страшно.
Тогава нежеланието да остане само може да продължи и след като самият кошмар е отминал.
Не е нужно да убеждавате детето, че „това е било само сън“ и да очаквате веднага да се успокои. По-полезно е първо да признаете страха му: „Знам, че сънят те е изплашил. Сега си вкъщи и си в безопасност.“
След това върнете обичайната рутина преди сън, за да не се превърне страхът в причина всяка вечер да се отлага лягането.
5. Ляга прекалено уморено
Колкото и странно да звучи, преумореното дете невинаги заспива по-лесно.
Когато детето е останало будно твърде дълго, може да стане раздразнително, неспокойно и много по-трудно да се отпусне.
Ако вечерното „Не искам да спя“ е придружено от тичане, плач, превъзбуда, безкрайни молби за вода, тоалетна, още една приказка или още една игра, може би проблемът е в часа на лягане, а не в самото спане само.
Постоянният вечерен режим и достатъчното време за сън според възрастта могат да направят прехода към леглото значително по-лесен.
6. Вече е свикнало някой да стои до него
Ако детето винаги е заспивало с мама или татко до себе си, напълно логично е да протестира, когато изведнъж му кажете: „От тази вечер ще спиш сам.“
За него това не е малка промяна. Това е промяна в начина, по който заспива.
В такъв случай постепенното отдръпване може да е по-лесно от рязкото прекъсване на навика. Например първо родителят може да стои до леглото, след това да се премести по-далеч, а постепенно да започне да излиза от стаята след кратък ритуал.
Важно е промяната да бъде предвидима и спокойна.
Не е нужно да избирате между „спи сам“ и „идва в нашето легло“
При някои семейства детето временно има повече нужда от близост. При други родителите искат постепенно да го насърчат да спи самостоятелно.
И в двата случая най-важното е да има последователност.
Ако една вечер детето трябва да заспи само, а на следващата родителят остава до него час и половина, правилата стават неясни и протестът може да се засили.
Това не означава, че никога не трябва да правите изключения. Просто детето има нужда да знае какво следва и да усеща, че родителят е спокоен и сигурен.
Кога да обърнем повече внимание
Ако страхът от самостоятелно спане е силен, продължава дълго или се появява внезапно заедно с други промени в поведението на детето, добре е да поговорите с педиатър или детски психолог.
Особено ако има чести кошмари, силна тревожност и през деня, постоянен страх от раздяла или значителни проблеми със съня.
А ако детето просто има нужда от малко повече сигурност в този период, не забравяйте: желанието му да сте наблизо не означава, че сте го разглезили.
Понякога именно спокойното усещане, че мама и татко са там, помага на детето постепенно да се почувства достатъчно уверено, за да остане само в стаята си.
