Що се отнася до развитието на детето, все още има толкова много неща, които дори експертите все още не разбират. Изследвания и проучвания се правят всеки ден, за да се опитат да обяснят защо децата правят това, което правят и какво може да ни кажат реакциите и действията им за това кои са те като личности. Малките деца може да изглеждат най-неуловимата група, защото те тепърва научават за своя свят и правят неща, които дори техните родители не могат да разберат от логическа гледна точка.
Когато става въпрос за установяване на зрителен контакт, има няколко причини, поради които малкото дете може да изпитва трудности с това. Те варират от „нормално“ и типично поведение на малко дете до по-сериозни проблеми, които трябва да бъдат обсъдени с медицински специалист.
Гледането на някого в очите може да означава внимание, уважение, интимност, доверие, интерес и грижа. Въпреки това контактът с очите или директният поглед може да бъде труден за някои деца. От време на време избягването на зрителен контакт за кратки моменти може да бъде нормална част от детското развитие, особено ако децата се справят с неудобни чувства. В други случаи обаче проблемите с гледането на някого в очите могат да показват медицински или емоционален проблем, който може да се нуждае от намеса.
Избягването на зрителен контакт е често срещан признак на състояния като разстройство от аутистичния спектър и социално тревожно разстройство, така че има смисъл родителите да се тревожат, ако забележат, че детето им не обича да гледа хората в очите. От време на време обаче отбягването на очите им в конкретни ситуации не е същото като обичайното избягване или нехаресване на зрителния контакт.
Защо контактът с очите е важен
Контактът с очите играе основна роля в човешкото взаимодействие. Гледането на някого в очите е ключов начин, по който хората общуват, както вербално, така и невербално. Помага на хората да развият положително разбирателство и емоционална връзка и е важен компонент на социалните умения, ученето, вниманието и изграждането на взаимоотношения.
В еволюционна гледна точка зрителният контакт играе ключова роля за оцеляването на бебетата, тъй като те търсят очите на родителите си, за да задоволят нуждите си за храна, комфорт и подслон. Всъщност проучванията показват, че от раждането си новородените предпочитат да гледат лицата, които се занимават с тях и да ги гледат в очите.
Хората използват зрителен контакт, за да изградят доверие, интимност, любов и комуникация. Очите ни често се наричат „прозорци“ към душите ни, което означава, че емоциите, намеренията и мислите често са много ясни само от поглед в нечии очи.
Ние също така използваме очите си като ключова част от невербалната комуникация и емоционалната интелигентност. Погледът в нечии очи може да сигнализира за всякакви неща от дискомфорт или безпокойство до подозрение или страх до радост или изненада. Понякога обикновен зрителен контакт е достатъчен, за да разберете мислите на някого, като например дали лъже или иска да поговори насаме.
Когато децата установяват зрителен контакт, те научават за околната среда и хората, с които общуват. Всъщност изследванията казват, че от ранна детска възраст нататък децата използват социални знаци като зрителен контакт, за да разбират по-добре света около тях. Те също така се научават да интерпретират и имитират изражението на лицето, което върви заедно с зрителния контакт. Тези преживявания им помагат да могат да „четат“ хората, като допълнително развиват своите социално-емоционални умения.
Защо децата могат да избягват контакт с очите
Докато търсенето на директен поглед е нормално човешко поведение, има ситуации, в които някои деца ще имат проблеми с зрителния контакт. Те може да са медицински, като например деца със зрителни увреждания, които могат да направят директния поглед предизвикателство. Или тези проблеми може да се дължат на проблеми с психичното здраве, като например когато децата се борят с емоциите си. Това е особено често, когато се чувстват уязвими, разстроени или засрамени, или ако имат психично разстройство.
Големи и трудни за овладяване чувства
Нормално е децата да имат проблеми с зрителния контакт в определени ситуации. Контактът с очите може да бъде труден, когато емоциите са силни за всеки, но за децата, които все още работят върху емоционалната регулация и социалните умения, може да бъде още по-голямо предизвикателство. Поради тази причина много деца ще избягват контакт с очите, ако се чувстват тъжни, уплашени, срамежливи, разстроени, стресирани, не на място или смутени. Освен това те могат да отклонят очите си, когато са направили нещо нередно, имат тайна или са объркани.
По този начин избягването на контакт с очите се превръща в механизъм за справяне, за да не позволи на другите да „видят“ или да забележат тяхната болка или уязвимост, или да се избегне поемането на отговорност. Обикновено това сигнализира, че детето има големи чувства, с които може да се нуждае от помощ. Наблюдавайте честотата на този проблем и преценете дали са налице други симптоми, които биха могли да показват безпокойство за психичното здраве. Въпреки това, като цяло, това е очаквана част от живота, тъй като децата изграждат своите социално-емоционални и комуникационни умения.
Обърнете внимание, че има разлика между това да гледате настрани поради срамежливост или тревожни чувства и обикновено да не харесвате или изобщо да имате проблеми с контакта с очи. Няма възраст, на която обикновено развиващите се деца да изпитват трудности при контакт с очите.
С насоки и опит децата започват да се учат да регулират емоциите си по-ефективно в трудни ситуации. Докато се развиват през средното детство и тийнейджърските години, те стават по-способни да осъществяват зрителен контакт, когато се чувстват уязвими. Въпреки това, по време на стрес, предизвикателство или други изтощителни ситуации, дори по-големите деца може да избягват зрителен контакт, когато се борят с чувствата си или какво да правят.
Социално-емоционални предизвикателства
Нивото на комфорт при зрителен контакт и социално-емоционални и комуникационни умения ще варират значително. По-специално, децата, които имат социално-емоционални предизвикателства, са по-склонни да не харесват зрителния контакт. Интровертните деца, тези с поведенчески проблеми, децата под стрес и тези с тревожност и други психични разстройства също могат да се борят повече с директен поглед.
Психичните здравословни състояния, свързани с неприязън към зрителния контакт, включват тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), поведенчески разстройства, депресия и опозиционно предизвикателно разстройство. Обърнете внимание обаче, че простото избягване на директен поглед, когато сте под стрес или се чувствате неудобно, не е непременно индикация, че детето ви има проблеми с психичното здраве, освен ако не са налице и други симптоми.
Изследванията обаче показват, че хората със социално тревожно разстройство имат особени проблеми с директния поглед. По същество зрителният контакт, особено с тези, които не познават добре, ги кара да се чувстват неудобно и под светлината на прожекторите, причинявайки стрес, емоционално разстройство и избягване.
Освен това, някои деца, които са преживели травма, могат да намерят някои аспекти на социалните взаимодействия за предизвикателство, включително осъществяването на зрителен контакт.
Разстройство от аутистичния спектър
Децата, които имат разстройство от аутистичния спектър, често срещат затруднения при установяване на зрителен контакт, макар и не винаги от раждането, когато имат затруднения.
Симптомите обикновено включват затруднения в комуникацията и междуличностното взаимодействие, включително непостоянство или избягване на директен поглед. Възможно е също така да са налице широка гама от други признаци и симптоми, като ограничаващо или повтарящо се поведение, силен интерес към определени теми, липса на слушане или гледане на другите и типична липса на реакция на социални сигнали.
Докато повечето бебета проявяват подобно силно предпочитание към зрителен контакт, някои бебета започват да показват намаляване на зрителния контакт на 6-месечна възраст. Това леко намаляване на поведението при гледане на хората в очите е ключов признак на разстройство от аутистичния спектър.
Как да помогнете на детето си да установи зрителен контакт
Често, когато децата избягват зрителния контакт, това се дължи на ситуацията, в която се намират, и на чувствата, които изпитват. Но не забравяйте да се консултирате с лекар или терапевт, ако подозирате, че заболяването на развитието или психичното здраве е в основата на отклонения поглед на вашето дете. Поставянето на правилна диагноза и научаването, че детето ви се бори с някои социално-емоционални проблеми или травма, ще му помогне да получи подходящо лечение и внимание за всичко, което се случва.
Освен това може да поискате детето ви да бъде прегледано за увреждане на очите, ако има други проблеми със зрението си.
Можете също да насърчите детето да осъществява повече зрителен контакт и да повишите нивото на комфорт по много начини у дома. Първо, можете да моделирате това поведение, като установите зрителен контакт с тях. Стремете се да правите това в моменти, когато се чувствате уязвими или водите сериозен разговор, както и по време на леки, забавни моменти.
Можете също така внимателно да помолите детето си да ви гледа в очите, когато говорите. Понякога децата просто се нуждаят от напомняния и да практикуват това умение. Децата често усвояват нови умения най-добре чрез игра и много повторения. Опитайте да направите игра от това, като организирате състезания по гледане, за да видите кой може да задържи директния поглед най-дълго
Когато забележите, че детето ви отклонява погледа си, можете също да го попитате защо и как се чувства. По този начин избягването на зрителен контакт може да се превърне в сигнал, че нещо друго се случва. Работата върху способността му да идентифицира и изразява емоции и други умения за справяне може да му помогне да се чувства по-комфортно при зрителен контакт и по време на стрес.
И още родителски страхове:
Защо детето си скубе косата и я върти на пръстче? Ето обяснението
Защо момчетата си пипат слабините? Психолози обясняват как да реагираме
Детето се удря само по главата. Нормално ли е и какво да правите
