Едно 2-годишно дете не е готово в развитието си да се фокусира върху благото на останалите или да разбере своята роля в семейството, да не говорим за ролята си в обществото (то обаче знае, че е центърът на вселената!). Детето на тази възраст не е готово нито за сложни задължения, нито за поддържане на собствения си режим. Но то иска да бъде толкова заето и важно, колкото му изглеждате вие. Така че гледайте положително на факта, че детето винаги е в краката ви, докато се опитвате да свършите нещо. Желанието му полага основата за поведението, което ще го направи отговорен тийнейджър и възрастен, съветва изданието BabyCenter.com.

Какво може да направите

Започнете просто. Задачите, които са твърде трудни, само ще претоварят вашето 2-годишно дете. Започнете с лесните: то може да изхвърли собствените си маратонки на боклука, да изсипе сухи гранули в купата на котката или да използва малка кана, за да напои растение в саксия. Простите задачи от една стъпка са най-подходящи за тази възрастова група. Детето ще се уплаши от молба да почисти стаята си (в края на краищата, помислете за десетките задачи, които всъщност включва това). „Моля, прибери обувките си в гардероба“, от друга страна, е възможно за изпълнение. Ще бъдете изумени от това колко гордост и самоувереност печели детето от предприемането на толкова прости домакински задължения.

Покажете и кажете. Най-добрият (и може би най-трудният) начин да възпитате чувство за отговорност е да бъдете добър модел за подражание по отношение на собствените си вещи – сложете ключовете от колата си там, където им е мястото, вместо на масата във всекидневната, и подредете купчината си списания вместо да ги оставяте навсякъде по дивана. Друг начин да насърчите детето си е да му покажете как да изпълнява прости задачи самостоятелно. Изречението „Помогни ми да сгъна прането“ има по-малко смисъл за него от демонстрация, придружена от „Виждаш ли как слагам чорапите в тази купчина и бельото в тази купчина? Искаш ли да ми помогнеш да направя това?“ (А двегодишните се радват на спокойствието от сортирането.) Ако установите, че прекарвате твърде много време, показвайки на детето си как да изпълни дадена задача, има вероятност тя да е твърде сложна за него.

Превърнете работата в игра. Всички се радваме повече на задачите, когато са забавни и представляват социален повод. Вашето 2-годишно дете се радва да прекарва време с вас и не гледа на изпразването на сушилнята като на скучна работа – забавно е да извадите топли, пухкави дрехи и да ги натрупате в кошница. Наблюдавайте как реагира и танцувайте на музика, докато бършете прах заедно, или се състезавайте, за да видите кой може да отстрани най-много парчета лего.

Създайте си рутина. Детето ви ще се научи на отговорни навици по-лесно, ако отрано установите рутина. Кажете му, че винаги трябва да поставя собствената си купа в мивката след закуска и да помага с прибирането на играчките си за вана след всяко къпане. Така детето ще види, че задълженията са част от ежедневието, а не нещо, което възрастните раздават по прищявка.

Формулирайте условията по положителен начин. За да се създаде отговорност у 2-годишните, Джери Уайкоф, семеен психолог и съавтор на „Двайсет ценности, които да възпитаме“ (“Twenty Teachable Virtues”), предлага за използване нещо, което той нарича „правилото на баба“. „Правилото на баба ясно показва, че вашето домакинство има правила, които всички следват“, казва той. Така че вместо да поставяте ултиматум („Ако не направиш това, значи няма да получиш онова“), правилото на баба гласи: „Когато си направил това, което трябва да направиш, тогава можеш да направиш каквото искаш“. Ако детето ви каже „Искам бисквитка“, отговорете с „Когато седнеш на масата, може да хапнеш бисквитка“. Изречението „Ако прибереш играчките си, ще те почерпя“, от друга страна, всъщност просто подкупва детето за това, което би трябвало да е нормално поведение – и повишава вероятността то да реши, че може да живее без лакомството и по този начин се отказва от прибирането на играчките.

Дайте му пространство. За да приключите по-бързо, може да се изкушите сами да вземете чинията на детето си и да я сложите в съдомиялната. Опитайте се да устоите на подобно желание. Вместо това се концентрирайте повече върху усилията на вашето малко дете, отколкото върху действителните му постижения. То може да не върши идеално работата си, но критикуването му или поемането на домашните му задължения само ще потуши желанието да помага. (Напомнете си, че е нужен тренинг.) Опитайте се да формулирате предложенията си по окуражаващ начин: „Свърши наистина добра работа, като изчисти чинията си. Обичам да слагам обаче мръсните чинии в съдомиялната машина, а не обратно на рафта.“)

Не пестете похвали. Положителните реакции ще научат детето ви, че усилията му са важни и оценени. Бъдете конкретни с похвалите си: „Ти се справи толкова добре, като сложи храната на кучето точно в купата му“, за разлика от „Добра работа!“ Когато е уместно, посочете как точно усилията на детето са помогнали на всички останали: „Сега, след като сложи лъжиците на масата, всички можем да ядем веднага. Хайде да седнем!“