Малките деца трудно стоят на едно място. Тичат, скачат, катерят се навсякъде. Някъде между първи клас и първия телефон обаче много от тях постепенно спират да се движат. Според Световната здравна организация около 81% от тийнейджърите в света не се движат достатъчно, а при момичетата делът е още по-висок. Родителите могат да променят това повече, отколкото предполагат. Не е нужно детето да стане шампион. Важното е да заобича движението.

Колко движение е нужно

Според препоръките на СЗО децата и тийнейджърите между 5 и 17 години трябва да се движат средно поне по 60 минути на ден с умерена до висока интензивност. Това е движение, при което дишането се учестява и детето се изпотява: тичане, колело, плуване, футбол, танци. Поне три пъти седмично трябва да има и по-натоварващи занимания, които укрепват мускулите и костите, например катерене, скачане и игри с топка.

При по-малките, на 3–4 години, препоръката е общо поне три часа разнообразно движение през деня, като поне един от тях да е по-активна игра. На тази възраст не става дума за тренировки, а за свободна игра навън.

Шестдесетте минути не е задължително да са наведнъж. Пътят до училище пеша, игрите в междучасието, часът по физическо и разходката с кучето вечер също се броят.

Защо си струва

СЗО посочва, че редовното движение при децата подобрява не само физическото здраве, костите и мускулите. То помага и на мисленето, на успеха в училище и на самочувствието, и улеснява общуването с другите деца. Децата, които се движат, по-лесно заспиват вечер и по-лесно се справят с напрежението.

Нека бъде игра, а не задължение

Най-сигурният начин детето да намрази спорта е да усеща движението като наказание или като поредната задача в списъка. Малките деца не тренират, те играят. Гоненица, криеница, топка в парка, скачане на въже или танци в хола на любимата песен имат същия ефект като организираната тренировка. А са много по-забавни.

При по-големите важи същото правило. Детето трябва да изпитва удоволствие, а не да гони резултати, които са по-важни за родителя, отколкото за него.

Оставете го да избере

Не всяко дете е родено за футбол или балет. Някои обичат отборните игри, други предпочитат да са сами в басейна, на стената за катерене или на колелото. Нормално е детето да опита няколко спорта, преди да намери своя. Нормално е и да се откаже от нещо, което не му харесва. Важното е да не се откаже изобщо от движението, а да опита нещо друго.

Добре е спортът да е съобразен и с характера на детето. Срамежливото дете може да се чувства по-добре в малка група. За енергичното, което обича да се състезава, отборният спорт може да е точно мястото.

Децата правят това, което виждат

Ако родителят прекарва вечерите на дивана с телефон в ръка, е трудно да убеди детето да излезе навън. Обратното също е вярно. Семейство, което се разхожда през уикенда, кара колела или ходи на планина, предава навика без излишни думи. Не е нужно да сте спортисти. Достатъчно е детето да вижда, че движението е част от живота ви.

Повече движение в ежедневието

Понякога най-лесното е и най-полезното. Ако училището е наблизо, детето може да ходи пеша. Може да слизате една спирка по-рано и да изкачвате стълбите вместо да чакате асансьора. Малките деца с удоволствие помагат в градината или носят пазарската торбичка. Колкото повече движение има в обикновения ден, толкова по-малко зависи то от тренировките.

Екраните

СЗО препоръчва децата да прекарват по-малко време седнали, особено пред екрани за забавление. Забраните рядко работят. По-добре е да се разберете за ясни правила, например първо навън, после таблет, и детето да знае какво го очаква. Добре е да има и интересна алтернатива. „Спри играта“ звучи като наказание, „хайде да отидем с колелата до парка“ звучи като покана.

Похвала за усилието, не само за резултата

Детето, което всеки път чува „защо не вкара гол“, бързо губи желание. Много по-полезно е да забелязвате старанието: „Видях колко бързо тичаше“, „Браво, че не се отказа, въпреки че беше трудно“. Така детето свързва спорта с приятно чувство, а не със страх от провал.

Компанията е важна

За повечето деца приятелите са по-силна мотивация от всяка награда. Ако най-добрият му приятел тренира карате, детето вероятно ще поиска да опита и то. Съберете децата в парка, поканете съученици на разходка, организирайте игра с топка в квартала. Движението в компания рядко се усеща като усилие.

Без натиск

Не е нужно детето да тренира професионално, за да е здраво и щастливо. Някои деца стават спортисти, а повечето просто трябва да пораснат с навика да се движат. Ако детето обича да тича, да кара колело и да играе навън, то вече е спечелило нещо, което ще му служи цял живот.