Имаш ли дете, рано или късно започваш да правиш съпоставка с твоето детство. Заедно с детето си, отново и отново изживяваш първия сопол, първото зъбче, първата шарка, първата шестица в училище, първата реплика на бащата ти: "Eла си топни пръстчето".

Имам две дъщери и малко свободно време, което изчезва рязко, ако някоя от тях се разболее.

Да, днес ще говорим за ония моменти, когато децата са вкъщи със сополи, ти си вкъщи със сополи, кучето е със сополи, животът ти е един голям зелен сопол, пише с типичното си чувство за хумор актьорът и стендъп комик Димитър Иванов-Капитана за Ohnamama.bg

Проблемът е, че в момента има страшно много информация, заради интернет. И когато някое от децата се разболее, ние не просто го лекуваме, всеки път изкарваме и една малка специализация по темата.

Навремето ни лекуваха по следния начин:

1.    Как ни предпазваха от болести? Aми като цяло гледаха да сме навлечени с поне два, три ката дрехи, задължително потник и… т'ва е. Нямаше имуностимуланти, витамини, омега три, омега 6, омега-алфа-кентавър. Най-много, ако баба ти се усъмни, че ти се е разклатило здравословното състояние, да ти сипе малко вино в попарата. Толкова за превенцията. 

2.    Лечението. Независимо от какво се разболеехме с братовчедите ми, баба ни водеше първо при чичо Пламен - ветеринаря на селото. Той всички ни лекуваше по един и същи начин - намажи го с ракия или го напръскай с гранофорин. 

Общо взето всичко се лекуваше с ракия

Разтривка с ракия, промивка с ракия, компрес с ракия, чай с малко ракия, инхалация с ракия, ракия с ракия.

Баба ми практикуваше и друг метод - топла керемида. Общо взето няма значение какво те боли, въпросът е да имаш топла керемида под краката. 

Но закучиха ли се нещата, ходихме да ни леят куршум. Ударила те е люлка и ти е избила два зъба - леем куршум. Навехнат крак, леем куршум. Счупена ръка, първо леем куршум. Общо взето бабите, които леят куршум бяха травматолозите на моето детство. 

Обаче оцелявахме, а родителите ни някак си не си слагаха толкова сополите на сърце. 

Имаше и истински лекарства - на ИНЖЕКЦИИ. Но никой не смееше да се разболее чак толкова. 

Сега. Сега картинката не е същата. Сега има интернет.

А там има знание. Знание, което преди беше достъпно само за лекарите, вече е достъпно и за индивида, независимо от капацитета му. Лекарите учат по 7-8 години и практикуват още толкова, за да започнат да разбират същността на дадена болест. Сега прочитаме статия в 1001истини.наистина.ком и вече сме доценти. Наясно сме със ситуацията. Питаме се защо лекарите крият от нас, че куркумата лекува всичко. Защо не я продават по аптеките, а я има само в супермаркетите. Защо, лекарите и фармацевтите мълчат за лечебната сила на джинджифила, екстракта от глухарче и магическите свойства на шафрана? Защо искат да ни тъпчат с антибиотици, като можем да пием чаша топла вода с лимонов сок? 

Има я и другата крайност естествено. Хората, които разчитат на медицината. Но те не търсят просто лекар. На джипито няма смисъл да се звъни, то не вдига.

Започваш да търсиш по форуми не просто лекар, а специалист, доцент, професор, академик.

Много тясно профилиран, например УНГ само лява ноздра. Три независими форума, от групите с майките, трябва да го препоръчват този човек. Свободни часове да има след минимум месец, иначе какъв специалист е тоя щом има за него час утре, т'ва е някакъв шарлатанин. Той не лекува с антибиотици, а само с хомеопатия, билки и рейки. Само той може да помогне, защото само той се е сетил да си пусне реклама в интернет. 

Истината е, че винаги ще има болни и хора които ги лекуват.

Аз лично винаги разчитам на конвенционалната медицина, но ако е просто един сопол, става и с ракия, най-малкото да си припомним онези незабравими години.