Помните ли как в детството ви мама и татко ви оставяха при баба на село за цяло лято с торба дрехи и най-много велосипед? Беше страхотно! Сами измисляхме игрите си - лодки от листа и капачки, които пускахме в локви и ручеи, вечеря тип "намазана филия на улицата в махалата заедно с останалите деца", омазани до безобразие тениски от браните череши...

Попитайте родителите си - за тях бе важно да сме на чист въздух и да ни е весело. 

Защо децата, които израстват с бабите и дядовците, са по-щастливи?

Днес... днес родителите не сме така. Да си го признаем. Още докато децата ни са съвсем мънички, приготвяме цели куфари с дрешки за детето, които оставяме на нашите родители (бабата и дядото), както и няколко коша с играчки, цял списък с изисквания и плътен график какво трябва да се случи, докато малкото е само за уикенд на гости.

И вентрологът Димитър Иванов - Капитана много хубаво го е описал в свой рийл с думите: "Само най-необходимото".

Признайте си - познахте се, нали?