Бъдете пример – научете децата си на себеуважение от самото начало.

Най-ефективният начин да предпазите децата от тормоз и от това да станат насилници, е да се уверите, че те израстват в любящи отношения, а не във връзки, които използват сила, за да ги контролират. Наказанията често се възприемат от децата като метод от страна на възрастните да ги контролират чрез сила и ги учи, че тормозът е нещо нормално. Нямате нужда от "пошляпкване" и наказания за дисциплина, съществуват други начини.

Децата трябва да знаят, че могат да задоволят нуждите си от социален контакт, като същевременно уважават другите. Научете ги на изрази, с които сами да могат да поставят своите граници:

- Сега е мой ред.

- Хей, престани.

- Моля, не ме пипай.

- Не обичам да ме наричат ​​така. Наричай ме с името ми.

Важно е освен тези фрази наистина да ги научите как да уважават личното пространство на другите, така като вие уважавате тяхното. Не ги насилвайте, ако не желаят да бъдат прегръщани или целувани. Дори от роднини, които не са ги виждали от много време.

Образовайте ги по въпроса.

Изследванията показват, че побойниците започват преди всичко с вербален тормоз. Самата динамика, която агресорът иска да установи, е да предизвика емоционална реакция у "жертвата" си и така да получи контрол над ситуацията. Начинът, по който „жертвата“ реагира на първата словесна агресия, определя дали побойникът продължава да се насочва към това конкретно дете. Обяснете, на детето ви, че не може да контролира действията на побойника, но винаги може да контролира собствената си реакция. Достатъчно е да отговори с равен тон и на никаква цена да не се "хваща" на думите на агресора.

Силни сме заедно.

Проучвания показват, че когато странични наблюдатели се намесят правилно, могат да спрат тормоза в рамките на 10 секунди. Най-добрият начин да се намеси друго дете, е да застане до потърпевшото дете и да го премахне от ситуацията. Например, да каже "Учителят ме прати да те намеря" и да потърси помощ от възрастен. Друг вариант е да накара децата, които са свидетели да се отдръпнат, защото обикновено насилниците харесват публика и липсата на такава може да ги откаже. Ако няма други деца наоколо е добре свидетелят да каже на насилника, че се държи грубо и отново да отдалечи себе си и жертвата от побойника.

Не се колебайте да се намесите.

Ваша задача като родител е да защитите детето си. В някои ситуации може да се наложи да се намесите директно или да се обадите на учителя или директора, ако е в ученическа възраст. Важно е да покажете на детето си, че има кой да го подкрепи и че не е сам или сама в проблемите си. Дори и да не присъства физическо насилие, това не означава, че детето не е наранено. Психическото и емоционалното насилие също оставят дълбоки рани и трайни негативни последствия. В случай, че училището не може да защити детето ви, обмислете и вариантите за прехвърляне в друго училище. Ако става въпрос за по-малко дете, погрижете се за това да намери друга приятелска среда.