Били ли сте някога от онези хора, които си мислят "О, това никога не би могло да ми се случи"? Аз бях точно такава. Но за моя изненада - и аз преживях нещо, което дори не съм предполагала, разказва Мишел Ротмайер.
Със съпруга ми научихме миналата седмица, че противно на нашето убеждение и информацията, предоставена ни през последните пет месеца, нашето сладко бебе номер две всъщност не е момче.
Момиче е...
Прочетохте правилно. Бебе №2 е тя!
Ето кратката версия на нашата история: В около 13 седмица от бременността ми направиха ултразвук. Лекарят ми, с уговорката, че е доста рано, каза, че е около 75 процента сигурен, че е момче.
Кога се разбира полът на бебето - момче или момиче?
Малко по-късно (след около две седмици) ми потвърдига, че е 100 процента момче. В 20 г.с имах още един ултразвук в кабинета на моя лекар. Очевидно бебето беше с кръстосани крака и дръпнати назад, така че този ден нямаше потвърждение на пола. Но ние показахме снимките от ехографа, направени в 15 г.с. и той, като нас, беше доста сигурен в това, което гледаме, и каза, че със сигурност е момче!
Вижте какво се случва в 20 г.с. от бременността
Ето ни сега - 13 седмици по-късно. Моят лекар искаше да провери нивата на околоплодните ми води и ми назначи ултразвук миналия четвъртък.
Представете си следната картинка: Съпругът ми Дейвид и аз влизаме с валс в кабинета, развълнувани да видим нашия малък мъж. Легнах, гинекологът напръска гел върху корема ми, извади изображението на телевизионния екран и каза: „Вашето момиченце изглежда напълно здраво!“
Какво? Момиченце?
Дейвид неловко се засмя и каза: „Ха! Имаш предвид нашето момченце?“
"О, не", казва гинекологът, "Това е 100 процента момиче."
Няколко дни и още едно мнение на специалист по фетална моргология от трета страна по-късно (който, за протокола, е категоричен, че 100 процента очакваме момиченце), шокът остава. Второто ни дете, за което вече избрахме име, купихме му дрехи и му направихме детска стая е... момиче! Това е някаква щура новина, когато ти остават само пет седмици до раждането, нали?!
Щуро, но невероятно вълнуващо. Трудно е да опиша с думи как се чувствам. Първо, със съпруга ми сме радостни и благословени да имаме здраво второ бебе, което расте и е готово да се срещне с нас скоро. И докато бяхме извънредно развълнувани да имаме още едно малко момче, сега пък сме на седмото небе, че тя е малко момиченце. Сериозно, каква невероятна новина! Сякаш това малко създание, за което не сме подозирали, че съществува в света, е било с нас през цялото време. Сюрреалистично е.
Бременна съм в 33 г.с. и родих сина си в 38 г.с. Предполагам, че вероятно имаме около пет седмици, за да изберем за това сладко момиченце име, малко дрехи и да подготвим бебешката стая. Но едно нещо е сигурно - тя вече има огромно място в сърцата ни.