Емили и Тайлър са двойка, която иска да има дете. Двамата прибягват до сурогатна майка, и то не коя да е, а по-голямата сестра на Емили, сама предложила да износи бебето им.

Историята разказва самата Емили от първо лице, а думите ѝ са публикувани в родителския уебсайт Today's Parent.

„Никога не съм си представяла, че роднина трябва да носи бебето ми, но научихме, че няма грешен начин да създадеш семейство.

Когато растях и хората ме питаха каква искам да бъда, аз отговарях: „Искам да бъда майка.“ От десетгодишна съм леля. Винаги съм била около бебета – те са нещо, което винаги съм обичала.

Срещнах съпруга си, когато бяхме втора година в гимназията. Първо бяхме приятели, а след това започнахме да излизаме, когато бяхме на 17. Когато постъпих в колежа, все още нямах менструален цикъл. Бях спортист и не го превърнах в голям проблем. След това, когато правихме медицински прегледи за предстоящата година в колежа, лекарят на отбора попита кога е бил последният ми цикъл. Казах: „Ами все още не съм имала, но не е голяма работа“, а той отговори, че нещата ще се нагласят.

След година и половина тестване основно стигнаха до заключението, че имам преждевременна яйчникова недостатъчност. Това просто означава, че яйчниците ми не работят както трябва.

Спомням си, че Тайлър ме взе и плаках в колата, докато му казвах. Той каза: „Това не променя нищо за нас.“ Вече бяхме водили разговор, че бихме искали да осиновим.

Тогава съобщих на сестрите си какво беше казал лекарят и по-голямата ми сестра Бейли отговори: „Една от нас ще носи бебето вместо теб. Ще се сдобиеш със семейство.“ По онова време си помислих, че е готино, но знаех, че не искам да моля никого да прави това вместо нас.

С Тайлър се сгодихме. Знаехме, че ще се оженим и ще имаме семейство, но не бяхме мислили за точното време. След като през 2019 г. се оженихме, Бейли ме попита дали искам да поговорим за хронология напред, ако тя ще бъде сурогатна майка за мен.

Казах ѝ: „Виж, Бейли. Не е нужно да правиш това. Можем да измислим други начини да имаме семейство”, но тя отвърна, че иска. Съпругът ми си мислеше същото. Той се страхуваше някой друг да премине през нещо такова вместо нас. Но след като Бейли и съпругът ѝ казаха, че искат да ни направят този подарък, се съгласи.

През юли 2020 г. започнахме опити и зачеването се получи. Осъществихме традиционно сурогатно майчинство, защото не можехме да използваме моите яйцеклетки, така че Бейли беше също наш донор на яйцеклетки. Току-що бяхме извършили изкуствено осеменяване и след това получихме положителен резултат от теста. Първата ѝ кръвна картина беше страхотна, но след това отидохме на първи преглед и бебето беше спряло да расте.

Загубата на тази бременност и споделеното преживяване с друг човек беше много интересно да се навигира Опитвах се да балансирам между това да си позволя да изпитам чувства и едновременно да не карам Бейли да се чувства така, сякаш ни е разочаровала - защото не го е направила. Просто беше тъжно. Знам, че тя очевидно също беше много тъжна, мислейки си”: „Моето тяло не прави това, което трябва“, въпреки че не беше по нейна вина. Просто се случва.

Опитвах се да реша какво да правя, защото имахме причина да сме радостни и обнадеждени. Беше се получило от първия път. Чудехме се: „Тя ще иска ли да направи това отново? Какво ще правим след това?” Още един спонтанен аборт би бил краят.

Нямаше да е нещо, което бихме направили отново. Преминаването през осиновяване след това би било процес, отнемащ години. Преминахме от нагласата да очакваме бебе през март 2021 г. до това да не знаем кога изобщо ще стане и беше много трудно.

След като осмислихме загубата, Бейли каза: „Ако искате да направите това, аз съм насреща. Ще имаш свое семейство.“ Решихме да си вземем един месец почивка и да оставим хормоните ѝ да се нормализират. След това отново забременяхме от първия опит. Когато го обявихме, всички толкова се радваха за нас. Много хора, които ме познават, познават и сестра ми и затова бяха толкова горди с нея и щастливи за нас.

Нямаше да използваме сурогатно майчинство отново, защото Бейли иска и друго дете, а ние винаги сме искали да осиновим. Привърженици сме на сурогатното майчинство, но е много емоционално изтощително да се тревожите за здравето на друг човек заедно с това на своето дете и да взимате всички нужни медицински решения заедно.

Имахме акушерка и през по-голямата част от бременността си мислехме, че раждането ще бъсе у дома. След това на 33-тата седмица направихме бебешко парти и Бейли каза: „Съжалявам, имам главоболие. Не се чувствам добре.” Обадих ѝ се по-късно и в думите ѝ нямаше смисъл. Преживяваше странен епизод на прееклампсия с много високо кръвно налягане.

Мислехме, че тогава бебето ще трябва да се роди, но в крайна сметка стигнахме до 38 седмици. Наблюдавахме я и след това беше добре. В крайна сметка раждането се случи в болница.

В деня, в който раждането трябваше да бъде предизвикано, не беше позволено на Тайлър и мен, нито на съпруга на Бейли да присъства. Със семейството ми използвахме FaceTime и всичките ми сестри и майка ми успяха да гледат как бебето се ражда. Защото обикновено ражданията са семейна работа. Виждала съм раждането на около 11 бебета, така че това не беше нищо ново за мен.

Не съм родила Огъст Джеймс, но получихме пълното изживяване на раждането му. Стаята ни беше до тази на Бейли, тя ползваше помпа за кърма и го водеше при нас. В началото го кърмеше, за да му помогне да засуче. Това беше едно от нещата, за които ме попита дали имам претенции – казах ѝ, че не ме интересува, и просто продължихме по този начин.

Известно време индуцирах лактация - тоест, стимулирах тялото си да произвежда мляко. Цялото преживяване се превърна в ода със заглавие „Нещата никога не се случват по план“. Приемах хормони в продължение на месеци, изпомпвах и всичко останало. Щяхме да използваме допълнителна система за кърмене, при която използваме млякото на Бейли върху мен. Правех го, защото знаех, че тя щеше да изпомпва кърма за нас и благосъстоянието на бебето, но го правех най-вече заради тази връзка.

Тогава кръвната захар на Огъст беше малко ниска, така че взимах добавки. След това млякото на Бейли беше твърде гъсто за тръбата на системата за допълнително кърмене, а после беше изминала седмица, а консултантът по кърмене не идваше. Просто всички тези неща сочеха, че не можем да успеем.

Вече се чувствах изключително свързана с него и се запитах: „Продължавам ли да правя това, защото не искам да кажа, че съм се отказала, защото съм толкова състезателно настроена? Или го правя, защото смятам, че това е най-доброто нещо за нас?“ В крайна сметка реших, че ще е по-добре за психичното ми здраве и съня ми, ако не продължавам. Бях тъжна, но това беше един от най-добрите решения, които съм взимала, защото сега заспивам и мога да се грижа повече за него, вместо да стоя будна и да изпомпвам кърма.

Някои майки не се привързват към бебетата си веднага. Беше толкова невероятно и такава благословия, че с Огъст се почувствахме свързани толкова бързо и нямаше забавяне. Преходът, честно казано, беше едно от най-естествените неща, които съм правила.

Наистина се чувствам така, сякаш живея мечтания си живот. Очевидно не съм израснала с мисълта, че няма да мога да износя бебе и всичко останало, но когато растях, това беше нещото, за което мечтаех. Стигнах до него по малко по-различен начин, отколкото планирах, но все пак е това и е идеално.

Това е нашето нормално. Хората питат: „Той няма ли да порасне и да пита за биологичната си майка?“, а аз си казвам „Не, защото това просто е неговият живот.“ Тогава питат: „Ще му кажеш ли, че сестра ти го е износила?“, а аз отговарям: „Пазим ли все още тайни през 2021 г.? При нас не е опция.“ Толкова сме горди от изминатия път.

Когато имате новородено, е трудно да си представите да имате още едно дете, но мисля, че вероятно след три или четири години ще започнем процеса на осиновяване. Отворени сме към всичко. И така, накрая ще имаме малко смесено семейство. Сестрите ми и аз си говорехме как Огъст няма да има достоверна преценка за други семейства, защото ние изградихме своето по най-добрия начин – този, по който можехме и който познавахме, а това е наистина страхотно.

Няма грешен начин да създадете семейство. Просто обичайте децата си и това е важното. Нищо друго няма значение.“