Проучване установява, че на бебетата, родени в условия на COVID-19, им е отнело повече време, за да достигнат определени етапи на развитие, в сравнение с родени преди пандемията. Тогава родители са наблюдавали децата им да сочат към предмети на 9-месечна възраст, а до 1 година много от тях да произнасят първите си думи.

Проучване на изследователи от Кралския колеж по хирурзи в Дъблин, Ирландия, публикувано на 12 октомври 2022 г., установява, че ирландските бебета, родени от март до май 2020 г., са общували по-трудно на 1-годишна възраст, отколкото тези, родени между 2008 и 2011 г.

Около 89% от изследваните бебета, родени между 2008 г. и 2011 г., могат да артикулират пълна дума като „купа“ или „чаша“ на 12-месечна възраст, в сравнение с около 77% от бебетата, родени през първите месеци на пандемията, пише онлайн изданието TODAY.com. Делът на бебетата, които могат да посочват предмети, е намалял от 93% на 84%, а делът на децата, които са можели да помахат за сбогом, е намалял от 94% на 88%.

Резултатите са базирани на въпросник, даден на родители на 309 бебета в Ирландия по време на пандемията. Около първия рожден ден на всяко бебе неговите родители биват запитани дали бебето може да изпълнява 10 различни задачи, сред които изправяне или редене на тухлички. След това изследователите сравняват тези резултати с надлъжно проучване, което оценява същите 10 умения между 2008 и 2011 г. И двете групи родители са помолени да попълнят анкетите възможно най-близо до рождения ден на детето си.

През по-голямата част от времето между март 2020 г. и април 2021 г. Ирландия претърпява строга изолация, която изисква хората да си стоят вкъщи, освен ако не се налага да излизат заради основни належащи дейности.

Д-р Сюзън Бърн, автор на изследването и педиатричен невролог в Кралския хирургически колеж, казва, че една четвърт от бебетата в нейното проучване никога не са срещали друго дете на своята възраст до първия си рожден ден.

Когато бебетата са били на 6 месеца, техните семейства са виждали средно само четирима други лица извън дома и всяко бебе е било целувано само от трима възрастни, включително родителите си.

Следователно не е изненадващо, че комуникационните умения на бебетата са забавени, твърди Бърн: „Ако никой не идва в къщата ви, за да си тръгне отново, няма да се научите как да казвате „чао“ например.“

Бърн казва, че някои от бебетата вероятно не са чували или виждали много хора да говорят. Трудностите на това да посочват, смята тя, може да произтича от факта, че бебетата не са били запознати с много нови стимули извън това, което се намира у дома.

„Децата сочат, защото или нещо е паднало и те искат да го намерят, или се интересуват от нещо ново и искат да го видят“, обяснява Бърн. „Очевидно е, че ако сте били в прекрасния си дом през цялото време, знаете всичко. Няма нищо ново.“

Констатациите се основават на предишни изследвания, които по подобен начин предполагат, че пандемията възпрепятства развитието на бебетата. Изследователи в Китай установяват, че първите месеци на пандемията може да са забавили развитието на фини двигателни умения при децата на 1 г. като например хващане на част от зърнена закуска с палец и показалец. Резултатите също така посочват забавени комуникационни умения сред първородните деца, които са навършили 1 година през 2020 г.

През януари 2022 г. изследователи от Колумбийския университет установяват, че бебетата, родени в Ню Йорк от март до декември 2020 г., имат по-слабо развити двигателни и социални умения с до шест месеца в сравнение с бебетата, родени между ноември 2017 г. и януари 2020 г.

Тези изследователи предполагат, че допринасящ фактор може да е било емоционалното състояние на майката по време на бременност, тъй като други проучвания показват, че самотата или стресът по време на бременност може да промени мозъка или поведенческото развитие на детето след раждането. Някои родители също може да са изпитвали повече трудности в грижите за новородените си, ако са се чувствали социално изолирани или депресирани.

„Може да е нож с две остриета, когато неблагоприятната следродилна среда влошава тези ефекти заради невъзможността да се ангажираме със социалния свят“, казва Лорън Шуфри, автор на това по-ранно проучване и асоцииран учен в Медицински център на Колумбийския университет.

Шафри твърди, че броят на социалните взаимодействия на бебето вероятно има по-малък ефект върху комуникационните умения през първата му година, отколкото качеството на тези взаимодействия.

„Да има някого, който е социално ангажиран с това бебе, независимо дали това е един човек или двама души – това е най-важното нещо“, казва тя.

Нито Бърн, нито Шуфри обаче очакват тези забавяния да бъдат постоянни.

„Не мисля, че тези малки разлики в началото на развитието наистина означават, че тези деца са на път да изпитат забавяне в развитието си“, каза Шафри. „Това са наистина малки разлики и ние знаем, че мозъците на бебетата и малките деца са супер ковки.“

Шафри признава, че собствената ѝ дъщеря е родена по време на пандемията и е преминала от социална изолация към посещаване на детска градина и събирания за игри. Тези нови преживявания ще оформят социалното развитие на детето, казва тя, дори ако има какво да наваксва.

Противно на другите наблюдавани тенденции, изследователите в Ирландия установяват, че 97% от пандемичните бебета са били в състояние да пълзят на 1 година в сравнение с 91% от бебетата, родени по-рано. Според Бърн това вероятно се дължи на факта, че бебетата прекарват повече време вкъщи по време на локдаун и по-малко време в колички или столчета за кола.

Нейният екип ще продължи да наблюдава същите бебета, за да види как се променят комуникационните им умения до 2-годишна възраст или може би дори повече.

„Мисля, че данните за две години ще бъдат наистина информативни“, отбелязва Бърн. „За 2 години сте по-способни да разгледате всички важни етапи на развитието. Можете да получите по-добра оценка на това, което децата умеят да правят, защото те могат да вършат повече неща.“