Тимъти Уелч е бил едно от хилядите бебета, дадени за осиновяване през 60-те години на миналия век, но едва през 2023 г. пътят му го отвежда към жената, която го е родила.

Само на шест седмици той се разделя с биологичната си майка Джун Мери Фелпс, която по това време е 18-годишна. Пред онлайн изданието на BBC мъжът разказва как е проследил семейните си корени и се е запознал с Джун в Монмът, където тя живее.

59-годишният Тимъти, учител от Лондон, е израснал с осиновителите си Бил и Юнис. „Моите осиновители винаги са ми казвали „ти беше специален – дойде при нас по различен начин“.

„Те не можеха да имат собствени деца, затова са започнали процес по осиновяване и са ме взели, когато са били на 36.“

Тимъти нарича живота със своите родители „много щастлив“ и никога не се е решавал да намери рождената си майка преди те да починат: Бил си отива през 2018 г., а Юнис - през 2020 г.

„Като осиновено дете винаги си помисляш дали да проучиш родното си семейство, но дали ще действаш или не, е друг въпрос“, разказва Тимъти.

„Голяма част от това е свързано с идентичността на човек през годините. Чудех се кой съм аз, както и за определени личностни черти, които бяха различни от моето осиновително семейство.“

„Когато осиновителите ми починаха, това ме кара да се чувствам по различен начин спрямо света и себе си“, обяснява още британецът за мотива си да потърси своята рождена майка.

„Един консултант ми каза, че след като нечии осиновители умрат, осиновените често възобновяват любопитството към собственото си наследство, защото всички търсим връзка. Мисля, че наистина това беше причината за мен. Това ти дава позволение да помислиш – добре, ами за мен какво?“

Тимъти започва търсенето на биологичната си майка през януари 2022 г., след като преглежда някои стари семейни снимки.

„Намерих снимка на моето родно място – Йейтли Хейвън, Хемпшир“, споделя той. „Докато разглеждах, забелязах, че има затворена Facebook група за семейства, майки и деца, родени там.“

Там намира и необходимата подкрепа в търсенето. „Поисках да се присъединя към групата и модераторът Пени Грийн отговори, като ме попита за моята история“, спомня си той за помощта. „Като ентусиазиран любител историк тя беше много заинтересована и предложи да ми помогне да проследя моите биологични родители.“

Пени Грийн, бивш служител на благотворителна организация от Бедфордшир, създава Facebook групата за хора, които са родени или имат връзка с The Haven - дом за майки и бебета, управляван от Баптистката църква, след като самата се ражда там.

62-годишната жена обяснява, че неомъжени майки са кандидатствали, за да родят там, а бебетата им са били осиновявани - често принудително. „Тогава теорията беше, че правят услуга на всички тези неомъжени майки, защото не е нормално да си майка и неомъжена“, разказва Грийн.

Според Yateley Society домът за майки и бебета The Haven е бил отворен от 1945 до 1970 г., а там са родени почти 1800 деца.

Майката на Пени е била на 36, необвързана и бременна, когато бива изпратена там от родителите си. За разлика от много по-млади жени обаче, тя отказва да се раздели с бебето си. Според Пени майка ѝ впоследствие променя името си и казва на хората, че е омъжена, но бащата на бебето е бил убит в автомобилна катастрофа.

Тимъти също вярва, че заради младата си възраст майка му е станала жертва на принудително осиновяване. За биологичната си майка той казва: „Джун всъщност не е имала избор, особено ако е искала да продължи да работи. Как би ме издържала, без да има работа?“

Пени твърди, че макар някои майки в The Haven да са знаели, че децата им ще бъдат отведени, не са успели да си вземат сбогом с тях.

„Една майка направи играчка за бебето си, която то да има, щом го вземат, но тъй като не са ѝ казали кога ще се случи, тя никога не успя да му я даде“, разказва Грийн. „Някои от майките бяха толкова травмирани, че се бяха скрили и много се страхуваха да споменават миналото.“

Следвайки съвета на Пени, Тимъти подава молба до Главната служба по вписванията за копие от оригиналния си акт за раждане, който съдържа пълното име на рождената му майка, датата и мястото на раждане. Впоследствие Пени използва избирателния списък и търсене в интернет, за да я намери.

След като Грийн прави първи контакт от името на Тимъти, той намира настоящия съпруг на майка си, Майкъл Мортимър. Тимъти дава своя имейл на Мортимър, който той предава на братята на Тимъти, а те уговарят среща в Лондон.

„И двамата са прекрасни мъже – мили, внимателни и загрижени “, споделя Тимъти и се радва, че дори е успял да се запознае с най-близките им хора.

„Чувствам се много щастлив, че ги срещнах на този етап от живота ни и ще се радвам много да опозная тях и техните семейства. Допълнителен бонус за мен беше срещата с партньорката на Крис, Аманда, и партньорката на Грег, Джема, и някои от децата им, всички те са прекрасни.“

Така 58 години след ражданего му, през септември 2022 г., Крис и Грег събират Тимъти отново с неговата родна майка.

„Това беше първият път, когато успях да се видя в очите на майка ми. Беше емоционално, но в същото време усещането беше естествено“, признава той. „Говорихме за различни неща, но частта, която ми хареса най-много, беше просто да я гледам и да възприемам каква е тя.“

Тимъти обяснява, че въпреки дългосрочните здравословни проблеми, майка му има ясни спомени за него и „олимпийска памет“.

След това Тимъти започва да събира подробности за ранния си живот.

„Майка е забременяла на 17 и е била само на 18, когато ме е родила. Тя ражда друго момченце около година по-рано, на 16. То е било дадено за осиновяване и оттогава не го е виждала“, разказва той.

„Тя е била най-малкото от три деца – имала е с 10 години по-голяма сестра на име Одри и брат Бил, който е с осем години по-голям. Той все още е жив.“

Колкото до биологичния си баща, Тимъти разбира, че той се е казвал Хедаят Мамаган Зарди и е бил ирански мюсюлманин. „Двамата са имали мимолетна връзка и са обичали да танцуват през нощта в Оксфорд“, обяснява мъжът и отбелязва, че има вече прави опити да открие родния си баща и брат си.

След раждането на двете по-големи деца Джун се омъжва през 1966 г. и става майка на още две момчета – братята, с които Тимъти вече поддържа връзка. Размишлявайки върху своя опит да намери семейството си, Тимъти споделя: „Трябва да останеш открит и силен.“

Той признава, че да има вече двама братя е интересно и вълнуващо, и твърди още: „Ще посещавам майка си и с нетърпение очаквам да я опозная с течение на времето.“