Според психолозите често се срещат хора, които са на 20, 30, 40 години, но това е външно - отвътре те като че ли са останали в ранна детска възраст и все още чакат любовта, която тогава им е липсвала.
И ще останат там толкова дълго, докато не се научат самостоятелно да намират удовлетворение в себе си. Всяка възраст има свои нужди, което означава, че грижите и любовта на родителите всяка година имат свои характеристики.
В детството започва да се оформя доверие, така че любовта към детето се заключава в конкретни грижи на майката за неговите потребности.
Ако в тази възраст майката е била ненадеждна, детето е било отхвърляно и т.н., това може да предизвика подозрителност и опасения за своето благоденствие. В зряла възраст с тези хора е трудно да се осъществи контакт, в отношенията често подлагат партньора на изпитания и проверки на доверие. Във връзката си може да се чувстват безпомощни и уязвими. По-късно, на 2-3 години, детето се научава да бъде самостоятелно и развива самоконтрол.
Ако родителите пречат на развитието в тези направления, например с нетърпение и упоритост правят това, което детето може да направи само, или, напротив, очакват действия, които детето не е в състояние да извърши – развиват у него чувство на срам.
Когато родителите постоянно надзирават детето и по този начин остават слепи за истинските му нужди, детето поставя под въпрос своите способности да контролира околния свят и да владее себе си.
Като възрастни вместо да бъдат уверени, тези хора мислят, че другите ги наблюдават внимателно, с подозрение и неодобрение. Също така те могат да развият обсесивно-компулсивни симптоми или параноичен страх от преследване. Любовта към едно дете на 3-6 години се заключава в това да се насърчат самостоятелните му действия, в подкрепа на инициативите му, в признаване на правото на интелектуална любознателност и творчество.
В случай че родителите през този период не позволяват на детето си да действа независимо, прекалено го наказват в отговор на неговите нужди, то развива чувство за вина. И тогава в зряла възраст на такива „големи“ деца им липсват мотивация и решимост, за да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това, постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност и психопатични поведения.
У детето в училищна възраст се оформя трудолюбието. Ако през този период се съмняват в способностите или статуса сред връстниците, това може да обезкуражи детето да учи повече, както и да създаде чувство за малоценност, което впоследствие ще убие доверието в способността му да функционира ефективно и да живее нормално.
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
