Най-лесно се дават съвети за възпитание на чуждите деца. И е почти безполезно. Защото страничният човек не познава характера на детето и на родителите, нито обстоятелствата, при които те живеят.

Затова приемете написаното по-скоро като любопитно четиво, а не като пореден опит да ви се дават съвети. Защото вашето дете е уникално и то най-добре ще ви подскаже как да се отнасяте с него.

Тибетците се отнасят много внимателно към малките деца до 4- или 5-годишна възраст.

Те знаят, че това е период, в който детето се развива, изграждат се активността, отношението към живота, любознателността - основният път към познанието. Но и период, в който мозъкът не е способен на сложни логически задачи и житейски съждения.

Детето например, не може да разбере, че като е повредило телефона, ви е създало голям финансов проблем. Защо да му се караме и наказваме, като няма умишлена вина?

Може да се реагира с нещастна физиономия, за да разбере, че това е лошо, но не и с наказания. Последните показват единствено предимството на силния. Затова тибетците се отнасят с децата на тази възраст като с царе. Не им забраняват нищо, освен опасните за живота неща, не ги наказват, толерантни са към белите им.

Те смятат, че ако в тази възраст децата се потискат, това влияе зле на тяхната активност и самочувствие, на интереса към живота, на креативността. И най-лошото, ще се научат да се примиряват със силните и с наглите, които ще срещат в живота си.

Не такова е положението с по-големите деца, от 5- до 10-годишна възраст. С тях тибетците се отнасят като с работници. Дават им различни задачи и изискват стриктно изпълнение. Ако това не стане, прилагат мъмрене и наказания, дори физически.

5-те свои грешки, за които майките съжаляват най-много
5 снимки

5-те свои грешки, за които майките съжаляват най-много

Те знаят, че в този период активно се развива интелектът и работните навици. Затова постоянно ги товарят с нови знания и работа, за да развият сръчността и интелекта си и да усъвършенстват уменията си.

Учат ги на отношения към хората, да предвиждат какви ще са реакциите на околните спрямо техните действия. Както и да провокират положителното отношение на околните и да избягват отрицателното.

Мнението на тибетците е, че ако на тази възраст продължавате да глезите децата, те ще пораснат инфантилни, неспособни да се справят с никоя дейност, включително и с духовната.

За възрастта 10-15 години в Тибет съветват да се държим с детето като с равен. Но без да се забравя, че знанията и опита на възрастните са по-големи.

10 правила за хранене, по които френските родители възпитават децата си
10 снимки

10 правила за хранене, по които френските родители възпитават децата си

Балсам за самочувствието на тийнейджъра е, ако се съветвате с него по различни теми и му давате право да решава самостоятелно. Ако посоката е грешна, тя се коригира фино, с обсъждане, разговори, примери, преценка на рисковете. Само така може да се формира чувството за самостоятелност и независимо мислене.

Ако в този период продължи покровителственото поведение, формира се бъдещето на един несигурен, неуверен човек, който ще живее в сянката на самоуверените. Но едва ли ще има подкрепа от тях.

След 15-тата година е времето да се покаже уважението към детето. За възпитание вече е късно. Вече имаме оформен физически и емоционално човек, който заема полагащото му се място в живота. И ако не го уважаваме, той рано или късно ще си тръгне от нас. Та дори и само емоционално.