Никола Мутафов: „Съвременният татко забравя, че неговата роля не се изчерпва с грижа за прехраната“

Националната кампания „Да бъдеш баща“ продължава да подкрепя участието на мъжа в живота на детето, за да благоприятства пълноценното развитие на подрастващите. Като част от инициативата вече можем да държим ръцете си книгата „Мили татко“, създадена от Фондация „Асоциация Анимус“.

В изданието намират място истории, писма и рисунки за бащи и още мъжки фигури от живота на децата. Със страниците на „Мили татко“ се срещнаха и популярни български актьори, които имат щастието да бъдат и бащи. Сред тях е Никола Мутафов („Откраднат живот“), който се съгласи да разкаже на „Ох, на мама!“ повече за предизвикателствата на бащинството и на какво го учат те.

Здравейте, Никола! Днес ще си говорим за една различна роля в живота – тази на бащата. Каква е ролята на бащата във Вашия свят?

Често питат актьорите „коя е любимата ви роля“... Досега винаги съм гледал скептично на този въпрос, но ето че се оказа, че открих „любимата“ си роля - тази на бащата! Тя ще се окаже също така и най-отговорната. Старая се да изграждам този образ с много любов, внимание и търпение, защото „публиката“ ми е много чувствителна и бързо попива негативните примери.

Имате тригодишен син. Какво най-често правите заедно?

Когато е хубаво времето, много обичаме да се разхождаме заедно, в момента Калоян се учи да кара колело, а аз подтичвам подире му...след всяка моя дума следва въпроса „защо“ и на мен ми доставя голямо удоволствие да отговарям дълго и изчерпателно на безкрайната върволица от „защо“-та (за което понякога се изисква да напрегна докрай целия си интелект и въображение). Когато не сме навън, се отдаваме на тихи занимания: четем книжки, разглеждаме карти с картинки, играем на футбол в коридора и на мятане по леглата, за което често ни се карат! (смее се)

Кое е най-важното, което бихте желали да му предадете в общуването?

Това, което искам да му предам, той го има в природата си - самочувствие и любопитство към другите, моята битка е, по-скоро, да успее да съхрани тези си качества. Когато се разхождаме, Калоян поздравява почти всички хора (децата винаги), за съжаление, не всички (да не кажа половината) въобще не му обръщат внимание...Загубили сме любопитството си към другия и неговите мисли и чувства, интересува ни само да си изкажем мнението по дадена тема и...толкова, диалогът вече не ни е интересен.

Участвате в кампанията за популяризирането на „Мили татко“ – книжка, която представя образа на бащата през детските очи. Какво успяхте да видите през този неподправен поглед?

Нас - възрастните... И колко нехайно се отнасяме с децата си. Не обръщаме внимание на начина, по който говорим, мислим, действаме. Очаквах по-скоро да е книжка със забавни детски мисли и истории, но всъщност доста ме натъжи и ме накара да се замисля.

Има ли някоя история, която отнесохте със себе си?

Конкретна история - не, но ще помня дълго време усещанията и мислите, които провокираха у мен. Надявам се всеки път, когато кажа на сина си „не сега, нямам време“, да се сещам за тях.

Какво забравя съвременният татко?

Че неговата роля не се изчерпва с „грижата за прехраната“, това всъщност е на последно място. Любов, внимание, комуникация...има толкова много неща, на които да научите децата си, пък и себе си. За ядене все нещо ще се намери.

Какво ще запомните завинаги от своя баща?

Отношението му към театъра и актьорската професия. Отдадеността му към творческия процес.

Коя е Вашата формула за пълноценно прекарано време между родител и дете?

Нямам „формула“. Всяко прекарано с детето време е пълноценно. Колкото повече, по-добре. Ако успеем да го научим на нещо - добре, но повечето пъти децата са наши учители, стига да умеем да слушаме и наблюдаваме.