Поглеждате към тръшкащото се в магазина дете, което е получило отказ за купуването на някакво лакомство и докато бутате количката с малкото си бебе, си казвате: "Дано моето дете не стане толкова глезено!".
От една страна... да се разберем: Всяко дете преминава през различни етапи в развитието си и "ужасните две" не са просто мит - почти няма шанс да не станете свидетели на криза на детето си, когато навлезе в бебешкия пубертет. Затова, не бъдете твърде големи съдници и опитайте да удържите шокирания си поглед пред препотяващата се в същия момент майка на онова крещящо на пода дете. Просто защото и на вас може да се случи.
Чували ли сте за "ужасните две", за "тантрум"? Запознайте се с бебешкия пубертет!
И все пак... факт е - много родители в един момент се поддават на емоциите на детето си и влизат в омагьосан кръг - само и само да избегнат грозни сцени на обществено място, всъщност още повече задълбочават проблема. И така изведнъж се озовават с разглезена принцеса или господин, която/който буквално може да им извади душичката - и то не с памук, а с оръжие - силен вик, сърдит поглед и тропащо краче.
Разглезено ли е детето ви? Отговорете на тези 7 въпроса
Можете да направите някои полезни стъпки в посока да избегнете отглеждането на разглезено дете. Не обещаваме, че никога наследникът ви няма да ви се разсърди, но пък ще минимизирате риска от прекомерните му претенции - за всичко и по всяко време.
Избягвайте да се извинявате за всяко разочарование
„Съжалявам“ има своето място в семейния живот – когато изпуснете нервите си или случайно изхвърлите скъпоценните произведения на изкуството на детето си – но няма нужда да изпитвате угризения, че не можете да купите на детето си нова лъскава играчка или любим чифт маркови мнаратонки. Полезно е да съчувствате на тяхното разочарование, тъй като по този начин показвате, че уважавате чувствата му. Да кажете нещо като "Знам, че тъгуваш, че не можем да вземем тези обувки, но те не са във възможностите ни в момента" е напълно достатъчно.
„Да помогнеш на едно дете да приеме, че няма да получи всичко, което иска, е важен житейски урок“, отбелязва Карън Ръскин, психотерапевт и семеен терапевт от Масачузетс, САЩ.
Ако вашето дете остане решено, че иска точно тях, кажете нещо от рода на: „Да, това са страхотни маратонки. Какво мислиш за този план: Готова съм да ги купя, но тогава ще трябва да пропуснем новите дънки и онези пастели, които си хареса в книжарницата. Освен това ти ще трябва да ми помагаш в продължение на месец в подреждането на масата за вечеря." Това дава на вашето дете известен контрол върху решението и му дава да разбере, че ще трябва да се лиши от някои неща и да направи нещо, вместо просто да получи така желаните маратонки.
Не подлагайте домашните правила на преговори
Когато става въпрос за правила, не трябва да има спор или дебат. Безкрайните спорове са безсмислени, тъй като резултатът е предопределен. Той също така повишава напрежението - нещо, което никой не иска. Вашите деца имат право да бъдат разочаровани или разстроени, когато не постигат своето, но не трябва да ги въвличате в словесно разказване и оправдаване. Кажете им, че правите това, защото „това правим като семейство“ и продължете напред.
Управлявайте сривовете като професионалисти
Никой родител не обича да слуша изблици на гняв, независимо дали са от дете, което отказва да напусне детската площадка, или 8-годишно, което затръшва вратата заради отказа ви да си купите мобилен телефон. Но отстъпването е много по-лошо. Основната причина едно дете да продължи да има сривове е, че те постигат желания от него резултат. Не толерирайте поведението и то ще спре... в крайна сметка.
Ако сте вкъщи, просто го игнорирайте, стига детето ви да не е в опасност да нарани себе си или другите. Въпреки че трябва да държите под око избухливото си дете на обществено място, придаването на твърде много внимание на поведението на практика гарантира повторното представяне на сценката. Вместо това спокойно заведете детето си до колата. Когато децата осъзнаят, че няма да бъдете манипулирани, когато направят сцена, е по-малко вероятно да опитат тази тактика отново.
Научете децата си на изкуството на търпението
Разглезените деца се чувстват в правото си не само да получат нещата, които искат, но и да ги получат веднага. Живеем в свят на сензорен екран на моментално удовлетворение. Можете да се свържете с някого чрез текстово съобщение за секунди. На почти всеки въпрос, който задават, може да се отговори с бързо търсене в Google. Благодарение на Zoom и FaceTime, вашето дете може да "види" баба, когато пожелае. "Тези технологии карат децата да развиват нереалистични очаквания за получаване на това, което искат, когато го искат, казва д-р Ръскин. И тъй като много заявки – за стикери с колекционерска стойност, сладкиши и други – предлагат лесни начини да предизвикаме усмивка на лицето им, ние сме склонни да казваме „да“ по-често, отколкото трябва. Но това няма да помогне на детето ви да се научи да бъде търпеливо.
Отказът или поне моментното въздържане ще помогне на детето ви да развие самодисциплина и ще му позволи да оцени нещата, които получава. Изключително важно е да научите децата си на сдържаност и чрез пример. Потърсете възможности за това. Ако видите чифт дънки в търговския център, които сте решили да не купувате, например, уведомете детето си защо. Кажете „Изглеждат добре, но старите ми дънки все още са хубави“ или „Ще изчакам, докато се пуснат в разпродажба“.
Казвайте "Браво!", не раздавайте подаръци
Дете, което получава награда за всяко малко постижение, ще започне да губи естествения си стремеж да превъзхожда. За разлика от това, конкретната похвала ще остане за детето ви много по-дълго и ще повиши мотивацията му. Страхотно е за тяхното самочувствие.
35 ежедневни фрази, с които да укрепите самочувствието на детето си