Днес църквата отбелязва един от най-красивите празници - Благовещение. Той се счита за Ден на майката в чест на благата вест за зачеването й с Исус Хрисос, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария.

Българите наричат празника още “Благовец” или “половин Великден“.

Празникът Благовещение се пада винаги през Великия пост, но въпреки това на него се разрешава да се яде риба. Смята се, че годината ти ще бъде такава, както се чувстваш на този ден. За това трябва да си сит, доволен и с пари, за да ти върви през цялата година.

Днес именници са Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благоя, Блаже, Ванга, Вангела, Вангелия, Вангел и производните им. Бъдете здрави!

Исторически факти

За него се разказва в Евангелието на Лука. Затова празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница.

Празникът е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл.

Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.

Традициите за този ден в България

Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.

В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде “нещо зелено” – коприва, спанак, лапад.

Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.

Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този “благ ден” по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца.

Народни поверия, свързани с Благовещение

През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.

Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло.

Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.

Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.