Да изпитваме майчина вина не е непознато чувство за съвременните майки, а с нарастващите предизвикателства на дните ни то става все по-натрапчиво. Макар и в своя текст да говори за социалната ситуация в САЩ, може би следните думи на американката Елизабет Тенъти за сайта Mother.ly ще ви убедят, че причините за вината не се коренят в нас и не ние сме тези, които трябва да я изпитваме.

„Първият път, когато изпитах чувство за майчина вина, бебето ми беше на 10 дена и се опитвах да си взема душ за първи път от дни.

Ставаше ми физически зле да оставя сина си сам и едва успявах да се накарам да вляза в банята. „Трябва да го наблюдаваш“, казваше ми мозъкът. „Ами ако нещо му се случи, докато се къпеш?“, гласяха други натрапчиви мисли. „Коя майка оставя бебето си, за да се поглези?“ Или така поне си мислех. Жена, станала майка за първи път,  то с ограничена подкрепа, която се нуждаеше от обикновен душ. Това първо следродилно бомбардиране на вината прие много форми през десетилетието, през което бях майка и семейството ни се увеличи с още няколко деца.

Изпитвах чувство на вина, опитвайки се да напиша статия в срок, докато бебето ми щастливо подскачаше от мястото си до мен.

Изпитвах чувство на майчина вина, когато къщата ни стана твърде разхвърляна (заради твърде много забавление) и ми липсваше енергия да я почистя.

Изпитвах чувството на майчина вина, че нахраних децата си за вечеря с остатъци – въпреки че те ги излапаха с удоволствие.

Изпитвах чувството на майчина вина при служебни пътувания, индивидуални пътувания и пътувания с едно дете. Имах чувство за майчина вина по време на семейни ваканции, когато се страхувах, че съм похарчила твърде много пари.

Изпитвах майчина вина, че работя твърде много, но и че не работя достатъчно и след това не ми остават пари за училище/играчки/забавления за децата.

Докато майките се чувстват виновни за всичко, но всъщност правят повече от всеки друг, за да се грижат за децата си - дори до точката на собственото си хронично прегаряне - наистина ли има нещо, за което трябва да се чувстват виновни?

„Знаем какво прави майчинството с тялото, но никой не ни предупреди какво причинява на сърцето“ 

Майчината вина е симптом на болест, която тормози майчинството. Това е в голяма степен обвинение за провалите на нашето общество, а не за поведението на майките.

Има много хора и институции, които трябва да се чувстват виновни за тежестта, която носят майките, но сред тях не са майките.

За да бъда достатъчно ясна, вината може да бъде здравословен знак, че вашите действия не са в съответствие с вашите ценности. В едно здраво общество чувството за вина може да бъде полезен сигнал за подобряване на поведението ви. Но днес майките не отглеждат децата си в здраво общество.

Вместо това вярвам, че чувството за майчина винка е знак, че нуждите на майката не са удовлетворени.

Защото знаем, че в Америка майките няма как да вършат повече и няма какво по-добро да направят. Това, от което майките се нуждаят, е структурна и социална подкрепа на всяко ниво, за да могат да ВЪРШАТ ПО-МАЛКО.

Ако имаме някакъв шанс да се освободим от социалната болест, която се маскира като майчина вина, имаме нужда тежестта върху майките да бъде премахната.

Майките отглеждат деца в общество, което им казва, че „семейството е важно“, но не прави нищо, за да покаже, че благосъстоянието на децата и техните родители има значение. От липса на достъп до отпуск по майчинство, до криза на психичното здраве на майките, от негъвкави политики на работното място до ужасно недостъпни грижи за деца. Ясно е, че на всички нива на обществото майките не са от значение.

Време е да спрете да се чувствате виновни и да започнете да хвърляте вината там, където наистина ѝ е мястото. Общество, което отказва да подкрепя бебета, деца, майки, бащи и семейства.

Защото майките се чувстват виновни, че са хора, по цял набор от противоречиви и отвратителни начини.

  • Майките се чувстват виновни, че се грижат за себе си.
  • Майките се чувстват виновни, че са прегорели.
  • Майките се чувстват виновни, че работят или не работят.
  • Майките се чувстват виновни, че харчат пари за себе си.
  • Майките се чувстват виновни, че нямат пари, които да харчат за децата си.
  • Майките се чувстват виновни, че искат да избягат.
  • Майките се чувстват виновни, че не могат да „се справят с натиска“.
  • Майките се чувстват виновни, че се грижат за себе си.
  • Майките се чувстват виновни, че не се грижат за себе си.
  • Майките се чувстват виновни, че харчат твърде много.
  • Майките се чувстват виновни, че не спестяват достатъчно.
  • Майките се чувстват виновни, че имат разхвърлян дом.
  • Майките се чувстват виновни, че пренебрегват децата си, докато почистват дома.
  • Майките се чувстват виновни, че не създават достатъчно „магия“ и „забавление“ за децата си.
  • Майките се чувстват виновни, оставяйки децата си да имат време пред екрана, за да могат да си починат.
  • Майките се чувстват виновни, ако не са организирали дни за игра с децата си.
  • Майките се чувстват виновни, ако прекарват време сами без децата си, за да може мама поне веднъж да се забавлява.
  • Майките се чувстват виновни, ако не могат да посрещнат всички нужди на детето си, въпреки че здравите общества разделят работата по отглеждането на децата между разширена мрежа от доверени възрастни.
  • Майките се чувстват виновни, че имат нужди, защото посланието, което получават от обществото, е, че техните нужди не са важни.

Мама се чувства виновна, защото нашето общество очаква майките да бъдат супергерои, но е просто изтощително да бъдеш човек.

Ако сте майка, която се чувства виновна, че извършва нормални човешки дейности, наложително е да осъзнаете, че проблемът НЕ сте ВИЕ. Проблемът е на социално ниво, така че нека вече се откажем да го изпитваме безропотно. Майчината вина е интернализираната версия на една история, която нашето неподкрепящо общество иска да си разказвате

Защото ако се чувствате виновни и повече, и правите повече, и продължавате да прегаряте без програми, структури или хора, които да ви помогнат, тогава няма да има нужда никой друг да се застъпи за вас.

Вместо чувство за вина, майките се нуждаят от достъпна грижа за своите деца. Вместо чувство за вина, те се нуждаят от достъп до майчинско здравеопазване. Вместо чувство за вина, те се нуждаят от платен отпуск, за да се грижат за новородените. Вместо чувство за вина, те се нуждаят от съпруг и партньори, които поемат еднакво психическо и логистично натоварване.

10 често срещани емоции след раждането и как да се справите с тях 

Вместо чувство за вина, майките се нуждаят от мрежа от съседи, приятели и системи около себе си, за да облекчат товара им. Вместо вина, майките също се нуждаят от позволение да бъдат хора.

Така че нека откажем да се чувстваме виновни и да започнем да фокусираме гнева си там, където наистина му е мястото.

Защото и мама е човек. И тя има нужда от душ.