Уилоу Лоугън обича да бъде сред хора, твърди нейната любяща майка Бека Лоугън. Двегодишното дете е най-щастливо, когато е навън в калта или се катери по пързалката в местния парк в Плимът.

Но за да се превърне в бърбораната, която е днес, Уилоу преодолява повече препятствия от едно средностатистическо дете. Въпреки че е родено с умерена загуба на слуха, малкото момиче преодолява всяка трудност с помощта на благотворителна организация. Майката на Уилоу, Бека, разказва пред британското издание HELLO! как дъщеря ѝ постепенно се отваря към света.

Бременността на Бека е като всяка друга. Когато тя посреща Уилоу на бял свят в 39-а седмица, няма признаци, че дъщеря ѝ е глуха. Но щом Бека и съпругът ѝ Крис започват да ремонтират новия си семеен дом, като пробиват шумно в тавана и разбиват стени, Уилоу изглежда необезпокоявана от шума.

„Тя беше най-спокойното бебе на света, дори не трепваше!“, спомня си Бека. По време на медицински преглед най-накрая е регистрирано, че нещо не е наред.

Когато слухът на Уилоу бива проверен, той не показва ясен отговор и липсата се дължи на това, че след раждането все още има течност в ушите. При преглед на следващата седмица Уилоу отново не показва ясен отговор на теста за слуха.

След като е насочена към местния отдел по аудиология, Уилоу е подложена на допълнителен тест, който установява, че има умерена загуба на слуха. Тогава тя е само на пет седмици.

„Мисля, че родителите ще отидат на теста за слуха и ще излязат разстроени, тъгувайки за слуха на детето си, който то никога няма да има. Аз излязох с облекчение, защото очаквах да е много по-лошо“, казва пред HELLO! Бека.

Майката на Уилоу обяснява, че загубата на слуха се измерва по скала от лека до умерена, тежка и дълбока. Умерената загуба на слуха на Уилоу означава, че тя може да чува хората да говорят, но често губи части от речта им. Освен това ѝ е трудно да дешифрира различни звуци на оживени места, дори със слуховите апарати, които носи от 10-седмична възраст.

„Ако сте в тиха стая, където само вие и Уилоу говорите, нейните слухови апарати са невероятни. Те ѝ помагат да улавя звуци в речта, които иначе може да не чуе, и да чува неща като тонове на гласове, които тя може да пропусне", разказва Бека. Тя добавя, че ако някой говори с Уилоу, може също да носи нейния радиоапарат Roger, вид микрофон, който се носи на врата, така че гласът да отива направо в слуховите апарати на Уилоу.

Бека обаче си спомня момент, когато устройствата на Уилоу не успяват да предложат необходимата подкрепа. „Отидохме на игра сред много надуваеми замъци… и тя просто се оглеждаше и си мислеше: „Какво става?“ Не чуваше нищо и наистина се затвори в себе си“, спомня си майка ѝ.

Безопасността на Уилоу също се налага да бъде обмислена от родителите ѝ по отношение загубата на слуха. „Тя е на възраст, в която започва да ходи по улицата, държейки ни за ръце, но ако не е, това е притеснително, тъй като не може да ни чуе да казваме: „Спри, изчакай ме“, когато наближава път“, обяснява Бека.

Бека е достоен оптимист, когато става въпрос за загубата на слуха на Уилоу. Но, разбираемо, е имала и емоционални моменти по пътя. „Когато седите с малкото си бебе на ръце и го люлеете, за да заспи, си мислите: „Ще ме чуе ли някога да му казвам, че го обичам? Ще говори ли някога? Ще каже ли някога, че ме обича?“.

Една специална дама на име Кати от благотворителната организация Deaf Choices UK заглушава тези страхове. Към нея Бека е препратена от аудиолога на Уилоу. Кати ѝ обяснява как би могла да научи Бека и нейния съпруг на говор с реплики, както и на британски жестомимичен език, за да помогне на откритата комуникация с Уилоу, докато детето се учи да чете и говори.

„Това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала“, казва Бека, спомняйки си за първия разговор с Кати. „Тя беше невероятна. Без нейната подкрепа не мисля, че щяхме да бъдем там, където сме сега като семейство, и знам, че със сигурност Уилоу нямаше да е там, където е сега в своето развитие.“

Бека обяснява, че използват система за подаване на реплики, които правят английския език видим – нещо различно от британския жестомимичен език, който се подписва изцяло с ръцете и няма писмена форма. Уилоу учи и двете, както и стандартен английски.

„Със съпруга ми наскоро отидохме на семеен курс по британски жестомимичен език, където работихме заедно с глух човек, който ни учеше на ключови знаци, които ще трябва да използваме с Уилоу“, споделя Бека. „Кати ни научи как да използваме реплика, която според мен определено е ключова за това колко невероятно се справя Уилоу в речта си.“

Кати също представя Уилоу и Бека на Обществото на глухите деца в Плимът, което позволява на Уилоу да се среща и да се свързва с други деца на месечни кафе сутрини. В момента Бека казва, че Уилоу няма представа, че е глуха, но докато расте, приятелствата, подпомагани от Обществото на глухите деца в Плимът, ще гарантират, че тя няма да се чувства сама.

Бека е горда от това как се развива дъщеря ѝ и е благодарна на благотворителната организация, която отваря света на дъщеря им и изгражда увереност в Бека и Крис да подкрепят Уилоу, докато расте.

Майката си спомня, че е чула своето дете да говори за първи път. „Повечето родители получават онази вълшебна първа дума, но ние имаме вълшебна първа дума и вълшебен първи знак“, спомня си тя, споделяйки, че Уилоу първо е казала „татко“ и като истински любител на храната е изписала „мляко“.

С подкрепата, предлагана от семейството ѝ, Бека може да очаква светло бъдеще за Уилоу. „Мисля, че „процъфтявам“ е чудесна дума за използване в случая на Уилоу“, казва майка ѝ. „Тя е абсолютна суперзвезда.“