Може би ключът към това да бъдеш по-добър родител е доза егоизъм, пише Женевив Шоу Браун в своята книга "Най-щастливата майка, която познавате: Защо поставянето на децата на първо място е ПОСЛЕДНОТО нещо, което трябва да направите". 

Заинтригувани от концепцията й, екипът на Ohnamama.bg споделяме мислите й с вас:

"Извърших основния грях в родителството.

Спрях да поставям децата си на първо място през цялото време.

Беше дълъг път, за да стигна до момента, в който мога да се чувствам комфортно да го кажа. Но причината да се съгласявам да призная това на глас сега е, че съм по-добър родител - и съпругът ми, и децата ми са по-щастливи.

Да поставям децата си на първо място, за мен (мисля, че и за много други майки), не беше нещо, което избрах да правя. Просто се случи. Когато се роди най-голямото ми дете - момиче - не си казах: „Аз? Време е да забравиш за себе си. Време е да спреш да се храниш правилно. Време е да спреш да спиш достатъчно. Време е да пренебрегваш дори най-елементарните си нужди, като ходене на лекар. Време е да спреш да се обличаш така, сякаш някога планираш да излезеш от вкъщи."

Точно това обаче се случи.

Тогава един ден осъзнах. Точно в момента, в който се канех да ям някаква мазна храна за обяд, бебето ми седеше вкъщи и хапваше пуешки кюфтета, зеленчуци и кус-кус. Плодове за десерт. Знаете ли кой стана в 5 сутринта, за да му приготви тази храна? АЗ! Знаете ли кой никога не се бе сетил да яде и тази храна? АЗ!

Този момент беше началото на това, което се превърна в моето пътуване към написването на книгата. Започнах най-щастливото пътуване към себе си само с една мисъл наум: "Ами ако се отнасях към себе си със същата грижа и внимание, с което се отнасям към децата си всеки ден?"

След като ми хрумна тази мисъл, беше трудно да се отърся. И начинът, по който животът беше излязъл извън контрол, стана толкова ясен. Редовно водех децата си на преглед при лекар, но аз не бях ходила при такъв от години. Прекарах изключително много време и енергия за избор на дрехите им, докато аз почти не свалих клиновете. Търсих „приятели“ за тях, когато бяха бебета, но въпреки това не бях виждала собствените си приятели от месеци. Уверявах се, че всяка вечер те лягат в леглото в подходящо време за добър нощен сън, но редовно оставах будна до твърде късно, гледайки телефона си. Лицемерието, в което живеех, беше невъзможно да се пренебрегне: въпреки че исках децата ми да водят щастлив живот, аз самата не се справях много добре с това.

Което ме наведе на друга мисъл: Как мога да отгледам щастливи деца, ако не им показвам какво означава да си щастлив възрастен?

И така започнах своята трансформация, като направих малки промени в живота си. Как разбрах какво да правя? Беше лесно! Просто гледах какво правя за децата си.

Вземете например съня. Децата ми имаха време за лягане, което аз спазвах почти всяка вечер. Така че и аз си подарих сън! Насърчавах децата си да станат активни, да правят упражнения. Така че отделих време да направя същото Тези приятели бебета, които толкова исках да намеря за моите малки? Реших да се свържа отново с най-скъпите си приятели.

Ето какво се случи:

Бях добре отпочинала, което ме накара да бъда по-търпелива с децата. Спортувах редовно, което помогна на самочувствието ми - нещо, което искам да възпитам и у тях. Видях приятелите си и си дадох сметка, че макар времената преди децата със сигурност да бяха добри, никога нямаше да се върна там, ако ми се даде тази възможност. Ядях точно това, с което хранех децата, загубих няколко килограма и имах повече енергия, за да бъда активен, ангажиран родител, какъвто исках да бъда. Започнах да се отнасям към съпруга си със същите добри маниери, които толкова исках да внедря в децата си. И изведнъж кавгите спряха.

Необходима е голяма доза безкористност, за да бъдеш родител. Но може би е необходима и малка доза егоизъм, за да бъдеш добър.

В началото на проекта за най-щастливата мама подозирах, че ще стана по-щастлив човек, като дам приоритет на себе си. Най-добрият подарък от всички обаче беше, че направи и цялото ми семейство по-щастливо."