Всяко дете инстинктивно, от най-ранна възраст, се заглежда по играчките и това е напълно естествено. Те имат много по-дълбока и важна роля от това да забавляват детето и да го държат заето. Те развиват въображението на децата, помагат им да схващат социалните ситуации много по-лесно и по забавен начин и ги учат на различни умения. За децата с образователни потребности те са средство за натрупване на знания и развиване на доверие към другите.
Според специалисти играчките запалват искрата на въображението, което у децата е изключително силно развито. Играчките за свободна игра – тоест такива, при които няма грешно или вярно решение, позволяват на детето да изследва границите на фантазията си, да измисля нестандартни ситуации, да имитира възрастните, да пресъздава конфликтни моменти (в кабинетите на детските психолози винаги има играчки, през които детето често разкрива скрит проблем, който го тревожи).
Играчките учат на споделяне, на екипна игра и позволяват на детето да премине през различни социални роли – на лидер, на последовател, на играч в група. Освен това децата разширяват езиковия си речник и стават по-уверени, особено когато успяват да се справят с определени трудности, свързани с играчките – да покрият определено ниво на играта, да наредят пъзел, да сглобят играчка.
Наскоро експерти обявиха, че играта с кукли доказано активира дяловете от мозъка, които отговарят за ключовите социални умения, за разлика от видео игрите, които го правят, но в по-малка степен.
Проучване, осъществено в партньорство със световноизвестния производител на детски играчки Mattel и Университета в Кардиф, разкрива, че играта с кукли позволява на децата да овладеят различни социални умения дори когато играят сами, а не с приятелче. Наблюденията на специалистите са, че ефектът от играта с куклите е еднакво силен и при момичета, и при момчета.
Това потвърждава теориите на бащата на психологията на развитието – швейцарецът Жан Пиаже, който още през 1945 година казва, че играта с въображаеми ситуации е ключова за развитието на социални умения.
Експертите са установили, че играта с кукли активира дял от мозъка, който отговаря за развиването на емпатия и умения за социално справяне.
„Този дял се активира и когато мислим за други хора, особено когато мислим за чувствата и емоциите на други хора“, обяснява психолога Сара Герсон от Университета в Кардиф, автор на изследването.
„Куклите стимулират детското въображение, карат децата да създават свой малък, въображаем свят. Освен това им помага да се научат да мислят за другите хора около тях и за начините, по които могат да взаимодействат с тях“, допълва тя.
Всичко това кара експертите да смятат, че играта с кукли дава възможност на децата да репетират някои от социалните умения, които така или иначе ще им бъдат нужни на по-късен етап в живота. Д-р Герсон и колегите ѝ са използвали техника на мозъчния скенер, наречена функционална спектроскопия, с която са изследвали 33 деца, момичета и момчета, на възраст от 4 до 8 години. Децата са играли с различни по вид кукли и комплекти, както поединично, така и заедно, и в компанията на един от изследователите.
Дейностите в тези игри са сравнявани със самостоятелните и социалните игри, в които обаче са използвани таблети и видеоигри. Децата, които са оставени да играят видеоигри на таблет, са показали много по-ниска активация на този дял на мозъка, който отговаря за социалните интеракции. Пълните резултати от проучването пък са публикувани в списание Frontiers in Human Neuroscience.
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
