До каква възраст децата вярват в магията на Дядо Коледа?|ohnamama.bg

Вярата в Дядо Коледа е едно от най-хубавите вълшебства от детството на всеки. Тя идва тихо – с първите светлинки по елхата, с мириса на канела и портокали, с писмата, написани с треперещ почерк, и с онова нетърпение, което кара децата да заспиват трудно в нощта срещу Коледа. Но рано или късно почти всеки родител си задава въпроса: "Докога ще вярва детето ми и какво да правя, когато започне да се съмнява?"

Темата за Дядо Коледа не е просто празнична. Тя е свързана с развитието на детското мислене, с доверието между родители и деца и с начина, по който поднасяме истината, без да отнемаме магията.

Кога децата започват да вярват в Дядо Коледа?

Обикновено вярата в Дядо Коледа се появява около 2,5–3-годишна възраст. Това е периодът, в който детето започва активно да развива въображението си и да възприема приказните образи като част от реалността. За малкото дете няма ясно разграничение между фантазия и истина – приказките, анимационните герои и Дядо Коледа съществуват в един и същи свят.

На тази възраст Дядо Коледа не е просто човек с брада. Той е символ на доброто, на наградата за усилието, на очакването. Детето не се интересува от логиката – то усеща емоцията.

До каква възраст обикновено вярват децата?

Най-често децата вярват в Дядо Коледа до 6–7 години. Това съвпада с началото на училищната възраст, когато логическото мислене започва да се развива по-силно. Около 7–8 години много деца вече започват да се съмняват, да задават въпроси и да търсят обяснения.

Все пак няма универсална възраст. Някои деца престават да вярват още на 5, други – чак на 9 или дори 10 години. Това зависи от множество фактори:

индивидуалния темперамент;
степента на любознателност;
разговорите с връстници;
семейната среда;
начина, по който родителите поддържат празничната магия.

Интересното е, че много деца интуитивно разбират истината по-рано, но избират да продължат да вярват, защото не искат магията да свършва.

Виж още тук►Първата коледа на детето: Как да направите празника специален

Как децата започват да се съмняват?

Съмненията рядко идват изведнъж. Те се натрупват постепенно:

„Как Дядо Коледа влиза в апартаменти без комини?“

„Как успява да обиколи целия свят за една нощ?“

„Защо почеркът на писмото прилича на този на мама?“

„Защо подаръкът е от магазина до нас?“

Често първите съмнения идват от връстници – по-големи деца в училище или в детската градина, които вече знаят истината и я споделят без много деликатност.

Вредно ли е да „лъжем“ децата?

Това е един от най-често обсъжданите въпроси сред родителите. Психолозите са сравнително единодушни: вярата в Дядо Коледа не е вредна, когато е поднесена с любов и без натиск.

Децата не възприемат тази история като лъжа, а като част от символния свят на детството – подобно на приказките. Тази вяра:

стимулира въображението;
развива емоционалната интелигентност;
учи на търпение и очакване;
създава топли семейни спомени.

Проблем може да възникне само ако родителят използва Дядо Коледа като средство за манипулация („Ако не слушаш, няма да получиш подарък“) или ако истината бъде разкрита рязко и подигравателно.

Кога е моментът да кажем истината?

Най-добрият ориентир е самото дете. Когато започне да задава директни въпроси и да настоява за конкретни отговори, това означава, че вече е готово.

Вместо да отговаряте с категорично „да“ или „не“, специалистите препоръчват въпроси като:

„А ти какво мислиш?“

„Как според теб се случва магията?“

„Какво си забелязал?“

Така детето:

се чувства уважено;
само достига до истината;
не преживява шок или разочарование.

Как да кажем истината, без да нараним?

Когато моментът настъпи, е важно истината да бъде поднесена не като разобличение, а като посвещение.

Много родители използват подхода:
„Дядо Коледа е символ. Истинската магия сме ние – хората, които правят добро и изненадват другите.“

Това превръща детето от „измамено“ в част от тайната. Вместо да загуби магията, то я наследява.

Ами ако детето се почувства излъгано?

Някои деца реагират с тъга или разочарование. Това е нормално. Важно е да:

признаете чувствата му;
не се оправдавате прекалено;
не омаловажавате преживяването.

Фрази като:

„Разбирам, че ти е тъжно. И на мен ми беше, когато разбрах.“
помагат на детето да се почувства разбрано.

Какво се случва след края на вярата?

Краят на вярата в Дядо Коледа не е край на Коледата. За много деца това е началото на нова роля – те започват да участват по-осъзнато в празника:

помагат в украсата;
избират подаръци;
пазят тайната за по-малките;
разбират смисъла на жеста, а не само на подаръка.

Това е важен преход – от получаване към даване.

Различните семейни подходи

Някои семейства никога не въвеждат образа на Дядо Коледа, а други го превръщат в централен герой. И двата подхода могат да бъдат здравословни, стига да са последователни и искрени.

Най-важното не е дали детето вярва в Дядо Коледа, а дали празникът е изпълнен с: