Днес споделяме с вас любопитните разсъждения на Велина Томова, които са вълнували съзнанието ѝ няколко Коледи назад, но със сигурност не са чужди на всеки млад родител и в този момент.
Екипът на Ohnamama.bg ви пожелава весели праници!
Откакто синът ми стана на 2, не спирам да се питам едно нещо – какво да му разкажа за Коледа.
От една страна, имаме много интересни сведения за децата Дядо Коледа. Той живее на Северния полюс, пък следи децата дали са добри, пък има шейна, елени, джуджета, понякога се появява и Снежанка, изпълнява желания, ако му напишеш писмо, и в крайна сметка винаги си на плюс, защото на 25 декември сутринта получаваш подарък.
Не харесвам много идеята да работим с мъжа ми цяла година, да се грижим за въпросното (послушно) дете, а накрая дядо Коледа да е героят на вечерта.
Иска ми се хем да има очарованието на очакването, хем съзнанието, че подаръците си ги правят близките, от обич един към друг.
Иска ми се самият той да се включи в изработването на подаръци, за да усети удоволствието от даването и благодарността на получаващия.
Но дядо Коледа толкова силно крещи, включително от устата на таксиметрови шофьори, които услужливо питат „А ти какво си поиска от дядо Коледа“, че се предадох и се включих в общия хор на разказващите историята за Северния полюс и елените.
Все пак, отсега знае, че дядо Коледа в детската градина не е истинският, защото се появява още на 17 декември, а истинският е невидим. Той много бърза, оставя подаръците на балкона и звъни с едно звънче. (Само да си спомня къде прибрахме звънчето...)
Остава недоизяснено защо дядо Коледа оставя подаръци за детето под елхата на баба в Плевен и на дядо във Варна, но така или иначе той много бърза и като нищо е забравил да стовари всички подаръци в София.
Добре, чудесно. Но защо дядо Коледа раздава подаръци? Защото празнуваме... Рождество Христово.
И тук започва онази, другата история – с бебето, родено в ясли, изгрялата на небето Витлеемска звезда и новата надежда за хората.
Именно заради тази, втората история, ядем постни ястия на Бъдни вечер и в коледната сутрин ходим на църква. Ако нямаше Христос, нямаше изобщо да има Коледа.
И ако на български връзката между името на празника и събитието не си личи, то на английски, френски, испански произходът на думата е ясен - рождество и Христос.
Не мога да изключа дядо Коледа, защото е просто невъзможно. Не мога да пропусна и Христос, защото е нередно.
Разбира се, знам как дядо Коледа е търговско създание въз основа на една (библейска) история за добрия Св. Никола и знам как Рождество се празнува в края на декември, за да замести езическия празник на Зимното слънцестоене, но така или иначе всички празници са сладка смесица от народни вярвания, религия и местни обичаи.
Но затова ще говоря с детето си, когато стане на 14.
Сега, докато е на 4, ми се иска да съчетая двете „основни“ истории така, че да не се изгуби магията.
И втора година поред не съм намерила начин....