Писателят и панелист в предаването „На кафе“ Георги Блажев умее да ни разсмива с откровените си и до болка точни разсъждения за живота и връзките. Като родител на малко момче наскоро той сподели в социалните си профили и някои свои размишления за детството и защо малчуганите са толкова по-щастливи от възрастните.

И не, не е само заради безгрижието и липсата на отговорности. Голяма роля за това изиграва и нагласата, която възпитаваме у тях към живота и света.

Думите на Блажев, с които няма как да не се съгласим, са придружени от селфи на него и детето му. „Една от любимите ми снимки от 2020-а. Бързам да уточня, че детето на задната седалка е мое, в случай, че социалните служби следят този профил“, започва той.

Останалата част от публикацията му гласи следното:

„Синът ми, да е жив и здрав, е най-усмихнатият човек, когото съм срещал. Ако в единия спектър на световната жизнерадост са кученцето Друпи и Виктория Бекъм, то той е точно в обратния. Което ме навежда на мисълта защо малките деца са толкова щастливи.

Елементарно – те не се срамуват от миналото и не се страхуват от бъдещето. За тях няма „ами ако“, „да, обаче“ и „но какво ще си помисли еди-кой си“. Има само тук и сега. Това влакче, тази бисквитка, тази буболечка, този маркер, този бял диван. Децата казват „обичам те“, без да се плашат, че е прекалено рано, че не си готов да го чуеш или че ти го казват първи. Прегръщат, целуват и хапят от любов по същия чист и първосигнален начин. И така до момента, в който ние, родителите, ги напъхаме в два номера по-тесен костюм, изтъкан от очаквания. Очаквания какви да бъдат, как да изглеждат, за какво да мечтаят, как да се чувстват, какво и кого да харесват, какво и кого да мразят и т.н. Познаваме костюма отлично, всяко ръбче, всяко петънце, защото самите ние сме го получили като „подарък“ от нашите родители.

И тук не говоря за възпитание и за това да научиш детето си как да държи лъжица, как да се държи с госпожата в детската градина и как се пише сарма. Говоря за лошия навик да му насаждаме нашите собствени страхове и особено този от отхвърляне. Тъжно е, когато третираме децата си като парчета от пъзел, които не пасват в дадена картина. И натискаме ли, натискаме. Натискаме, докато не ги превърнем в роботи, които правят не това, което ги прави щастливи, а това, което кара другите да ги смятат за щастливи. Жалко.

Доста сериозни размишления за снимка на брадат мъж и бебешки г*з. Извинявайте.“

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!