„Да, аз съм по-важна от децата си!“

Холи Зуалф е самотна майка и писателка. Когато бебето ѝ се ражда, тя опакова всичко и заминава за Австралия за шест месеца с червения си кемпер. Ето какво смята тя за майчинството и ролята на жената в отглеждането на дете:

„Като родител-феминист наистина се възмущавам от децата си, които винаги са на първо място. Това не е здравословно за мен и знаете ли какво? Това означава, че също не е здравословно за тях.

За да бъда най-добрият родител, който мога да бъда, първо трябва да задоволя собствените си нужди, преди да мога да отговоря на техните. А това често означава да се преструвате, че не съществуват. Не ме разбирайте погрешно – абсолютно обожавам децата си. Но те не са единственият ми интерес. Всъщност много пъти не искам да говоря за тях, не искам да мисля за тях и определено не искам да гледам техни снимки. Това правило важи и за децата на другите хора.

Всеки път умирам по мъничко отвътре, когато изляза, за да се видя с приятели и те се опитват да ми разкажат сладка история за детето си или още по-лошо – да извадят телефона си, за да можем да разгледаме няколко снимки или дори (о, не!) видео. Просто не ме интересува! Наистина, наистина не ме интересува. Въпреки това се усъвършенствах в преструването на интерес, защото осъзнах, че честността е бърз начин да загубиш приятели.

Работата е там, че децата просто не са толкова интересни. Всички те са доста предсказуеми със своето забавно/сладко/грубо поведение, всички изглеждат сладки, покрити с кал, и всички объркват думите по мил начин. Да, децата ми са най-важното нещо в живота ми, но най-важното е, че и аз съм важна. Същото важи и за приятелите ми, които са родители, затова искам разговорите ми за възрастни да отразяват това.

Искам да говоря за книги или политика, или секс, или дори глупави мемета. Искам да говоря за нещо различно от нашите деца, защото когато съм далеч от децата си, имам нужда от подходяща почивка от тях – както физически, така и психически. Защо? Заради мен, разбира се. Но и за да мога да се заредя и да бъда по-добра майка. Честно казано обаче, искам да говоря и за други неща, защото съм добре формирана личност със собствени интереси и мнения и трябва да ги подхранвам, за да съм сигурна, че няма да се разпръснат заедно с гърдите ми.

Когато родих първото си дете, ми отне известно време, за да осъзная, че аз самата изчезвам. Веднага след като разбрах, че съм бременна, се загубих в реториката „всичко, което има значение, е здраво бебе“, която прониква в повечето бременности и която засенчва всякакви емоционални сложности или рискове за здравето, които родителят може да изпита. След като бебето се роди, чувството ми за себе си беше допълнително ерозирано пред настъплението от памперси, цикли на сън, хранене и детски площадки. Трябваше да работя усилено, за да се върна.

Има причина феминистките се противопоставят толкова силно срещу майчинството. Понякога това е неблагодарна задача и те изсмуква. Родителите, особено жените, попадат в капан, в който са накарани да повярват, че саможертвата и правенето на „всичко“ за децата си е белегът на един истински отдаден родител. Но в действителност примерът, който това мислене дава на моите синове и дъщери, не е този, който подкрепям.

За мен да се поставя на първо място е част от това да бъда феминистки родител и е чудесен начин да науча децата си на уважение и самоуважение, така че да могат да ме възприемат като човек със собствени нужди – а не като някой, който просто съществува, за да откликне на техните. С други думи, искам да очакват повече от мен, като понякога очакват по-малко.

9 снимки

9-те любовни съвета на мама

На практика това може да изглежда като влачене на детето ми до пистата, за да мога да направя сутрешното си тичане, защото психичното ми здраве се нуждае от движение. Може да изглежда така, сякаш от време на време отменям тренировките им по волейбол през уикенда, за да мога вместо това да поспя. Или дори може да изглежда като купуване на шоколад с люти чушки, знаейки добре, че децата го намират за твърде пикантен.

Не искам животът ми да се върти около децата ми, а щом децата достигнат пубертета, те също няма да искат. Така че се надявам, че като поставям себе си на първо място, уча децата си на ценността на независимостта и да бъдат по-устойчиви в дългосрочен план. Но най-вече вярвам, че е изключително важно да моделирам силно чувство за собствена стойност – за да мога да възпитавам и деца, които също имат силно чувство за собствената си стойност.

Винаги ще бъда до децата си, но аз съм нещо повече от техен родител. Аз съм отделен човек със свои интереси – и понякога нуждите на децата ми ще се загубят пред моите. И макар понякога да плачат и да се ядосват от тази несправедливост, аз се опитвам да си напомня, че в тези моменти съм най-добрият родител, който мога да бъда.