Арт терапия в борба с тревожността при децата - обяснява Ивета Рангелова

Чуйте тази статия в аудио формат:

Децата могат да изразят, че са тревожни по много различни начини. Ето и някои основни сигнали за това състояние:

Физиологични сигнали

Променен начин на хранене, сън, нетипични за детето поява на болка – най-често в главата или коремчето. Можем да ги разпознаем като симптоми на тревожността, когато се повтарят регулярно, без да се открива реална здравословна причина за тях.

Емоционални сигнали

Необичайни изблици на плач, често пъти продължителен и внезапен, сякаш без реална причина. Поява на страх от определени ситуации, които не са предизвиквали такава реакция в детето до момента.

Снимка: iStock

Поведенчески сигнали

Детето избягва ситуации, които до сега са били спокойно приемани от него. Прекомерно търсене на одобрение за резултатите, които постига – в игрите, в представянето на площадката, в рисунката или в друго негово действие. Високо ниво на самокритичност и нехаресване на това, което прави/създава. Регресия в поведението – връщане към действия, навици от по-ранния му етап на развитие – напикаване, смучене на палец или друго типично за предходна възрастова група поведение.

Тревожността е особено опасна тогава, когато задържи тялото ни в това състояние за продължителен период.

Една от най-ефективните и бързи стратегии за справяне с нея, не само при децата, но и при възрастните, е смяната на фокус и потапянето в различно преживяване.

Арт терапията е отлично и бързо решение.

Заниманията с каквато и да е форма на изкуство също. По този начин даваме възможност на нервната система да се саморегулира и да ни „извади“ от този мъчителен режим, който тревожното усещане включва в нашите тела. Когато пренасочим вниманието си към различна дейност, в която да успеем да се съсредоточим, ние си подсигуряваме време, в което да се възстановим от изтощението на тревожността на чисто неврологично ниво.

Снимка: iStock

Тревожността е особено силна, когато преживяваме неприятна за нас ситуация, в която обаче не можем да назовем и изкажем проблема. Това се случва особено често и с много по-голяма сила при децата – те изживяват всяка трудна ситуация, но за разлика от възрастните не могат да си обяснят за себе си какво точно се случва. Мама и татко например се карат за нещо не толкова сериозно, но детето може да преживява това като огромна заплаха, силен страх, тъга, вина и много други усещания. И именно това, че то не може да изкаже и разбере какво точно се случва прави тази ситуация още по-тежка и тревожна за него. 

Как да се справим?

Най-безопасният начин е да се вържем с детето чрез игра. 

Да бъдем до него, но с нужната, а не с прекалена грижа и притеснение за него. Добре е да му покажем, че сме до него, че  понякога всеки се чувства така, за да може то да усети нашето спокойствие и да се довери. Играта с пластелин е особено подходяща в тези трудни ситуации, за всяка възраст.

Можем да предложим на детето си да направи няколко човечета (приказни герио или животни) и да разкаже какво правят те, как се чувстват, как им минава деня? Това е начин детето да разкаже своята вътрешна история за това какво усеща в света сега.

Дали ще бъде през рисунка, театрална игра с играчки, лего, с което да построи един дом, семейство или детска градина/училище, е без значение.

Нека се водим от неговите предпочитания, важното в тези спасителни игри е, че можем да помогнем на детето да извади от себе си тази вътрешна тревожност, да я усети физически в играчките и да преживее с повече лекота тази ситуация.

Не е нужно да обясняваме на детето как се чувства всеки от героите в играта му или да разясняваме целта на играта, а напротив, нужно е само да създадем възможност то да разкаже през своите герои какво се случва в представата му, го подкрепим с присъствие и искрено любопитство за това какво преживяват героите в играта.

Това е всичко от което има нужда малкото човече, за да се почувства по-спокойно, по-разбрано и по-щастливо от всичко, което става във и около него!