Даяна Сполдинг е редактор в сайта “Motherly”, където попаднахме на този неин текст, озаглавен: „На детето ми, когато забравям да се почувствам щастлива“.

Смятаме, че в това писмо ще се огледа всяка една майка, претоварена в заетото си ежедневие и забравяща за щастието да означава целия свят за своето дете.

Припомнете си го със следващите думи:

„Винаги се случва в тихите моменти от нощта.

Идвам да те проверя още веднъж преди да си легна. Отмятам косата от твоето чело, намествам одеялото, което си усукало около краката си, и целувам съвършено меката ти брадичка – и тогава мисълта ме връхлита толкова силно, че оставам без дъх.

Толкова съм щастлива.

Животът ми можеше да поеме в стотици различни посоки. Но ето ме тук, успявайки да бъда твоя майка. Ти си моето съвършенство. Всичко в теб е точно такова, каквото би трябвало да бъде, и се чувствам преизпълнена с любов и благодарност.

Но понякога забравям това.

Например сутрин. Чувам малките ти крачета, които тичат по коридора към стаята ми, и онзи сладък малък дрезгав глас: „Мамо, слънцето изгря!“.

Усмихвам се, но умът ми веднага започва да препуска в опит да си спомня какъв е планът за деня. После се качваш върху леглото с лакти и колене, поставяш малката си главица върху гърдите ми за няколко момента на тишина, и си припомням – толкова съм щастлива да прекарам поредния ден с теб.

Понякога забравям по време на закуска. Поклащаш краката си под масата, докато ми разказваш история – безсмислена комбинация от нещо, което си направило на детската площадка, и друго, което си гледало в „Пес патрул“.

Слушам с едно ухо, докато подреждам кутиите за обяд и откривам изгубени книги от библиотеката. Но щом кажеш: „Мамо, не е ли смешно?“, с голямата си беззъба усмивка и искрящи очи, си спомням – толкова съм щастлива да чувам твоите истории.

Понякога, когато сме навън, забравям. Пееш и пристъпваш на двора без никакви грижи, докато умът ми е зает със стреса от плащане на сметки, поръчки за изпълняване и телефонни обаждания, които трябва да направя. Но когато кажеш: „Добре, аз ще съм Елза, ти ще си Ана и Свен, и Снежното чудовище – и мамо, не забравяй да си преправяш гласа“, се сещам – толкова съм щастлива да гледам как се понасяш върху крилете на въображението.

Понякога, когато идва време за лягане, забравям. Зъбите ти са измити, прочела съм ти приказка, завита си в леглото, и най-после идва моментът за няколко мига на спокойствие и насаме.  Но тогава очите ти се насълзяват и казваш: „Мамо? Днес един приятел в училище ме натъжи“, и си спомням – толкова съм щастлива да бъда тази, на която се доверяваш.

Понякога през нощта се случва да забравя. Тъкмо съм заспала, тялото ми е натежало от умора, но съм изтръгната от леглото заради твоя плач – „Мамо! Имах кошмар!“ Стъпвам тежко по коридора с тежка въздишка, защото знам, че това означава още една дълга нощ и следваща тежка сутрин. Но след това ме молиш да остана, докато почесвам гърба ти, и си спомням – толкова съм щастлива да бъда тази, която те кара да се чувстваш в безопасност.

Не е трудно да си спомниш колко си щастлив.

Спомням си как си играех на майка, когато бях малка, надявайки се някой ден куклите ми да бъдат истински бебета.

Спомням си как се влюбих в татко ти, знаейки, че искам той да бъде баща на детето ми.

Спомням си как узнах, че съм бременна с теб, и плаках, защото бях толкова щастлива.

И си спомням точно какво беше усещането, когато акушерката те сложи върху гърдите ми за първи път, цялото сбръчкано, мокро и съвършено.

Затова когато животът стане зает, умът ми препуска и вниманието ми блуждае, моля те, знай, че съм наясно какъв късмет имам да бъда твоя майка.“