Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
По отношение на антибиотиците родителите обикновено са на два полюса.
Едните са твърдо против и ги дават на децата си само когато “ножът е допрял до кокала”.
Други обратно, при най-лека хрема и неразположение тичат до аптеката и купуват антибиотик без дори да се съветват с лекаря.
И в двата случая не са съвсем прави, родителите се ръководят от страха, предизвикан от някои предразсъдъци и митове за антибиотиците:
1. Без антибиотик няма да мине настинката. Не е истина. Така наречената настинка всъщност е съвкупност от вирусни заболявания, при които антибиотикът не действа. Само бактериалните инфекции като гнойна ангина, синузит, отит, пиелонефрит, пневмония и др. се повлияват от антибиотиците.
Вирусните заболявания обаче изтощават имунната система и често настъпват бактериални усложнения, при които приложението на антибиотици вече е оправдано. Затова след четвъртия-пети ден, ако състоянието на детето се усложни или настъпят нови оплаквания, се мисли за антибиотици.
В редки случаи, например при деца с тежки хронични заболявания (сърдечен порок например или увреждане на имунната система от лъчетерапия), антибиотик се прилага още от началото за профилактика на усложненията.
Във всички останали случаи организмът на детето притежава достатъчно защитни механизми, за да се справи сам с болестта. А да се дава антибиотик само за да са спокойни родителите, е престъпление спрямо здравето на детето.
2. Антибиотиците подпомагат имунната система. Не е вярно, по-скоро я увреждат.
Отдавна се доказа, че нормалната чревна флора играе голяма роля за здравето на човека, тъй като е фактор на имунната система. Антибиотиците обаче я унищожават и се получава един омагьосан кръг: колкото повече се приемат антибиотици, толкова повече детето боледува. Затова е добре при случаите, в които е неизбежно приемането на антибиотик, да се дават пробиотици.
3. Антибиотиците имат много странични действия. Ако прочетете листовките към антибиотиците, ще ви настръхнат косите. Има поне 2-3 страници с нежелани действия. Това не е съвсем така. Производителите са длъжни да описват и най-незначителните нежелани действия, дори те да са едно на един милион.
Все пак истина е, че понякога се наблюдават странични действия. Най-честа е алергията към даден медикамент. Тя се проявява с обрив, отоци, разстройство или повръщане, в изключително редки случаи с алергичен шок. За съжаление не можем да знаем предварително как детето ще понесе даден антибиотик, затова ако родителите имат алергия към даден медикамент, по-добре е да му се даде нещо друго.
4. Антибиотиците задължително се дават след храна, за да не дразнят стомаха. Това не е задължително. Има някои, които трябва да се дават на гладно, други - обратно, дават се по време или след хранене, трети не се дават с мляко и т.н.
За да няма грешки, прочетете листовката към лекарството, производителят е дал точни указания как трябва да се дава антибиотикът. Също там е описано дали може да се дава с други лекарства и през какъв интервал, как точно се разтварят гранулите, за да се получи сироп. Неправилното разтваряне означава неточна доза, което означава или предозиране, или недостатъчно количество антибиотик.
5. По-скъпият антибиотик е по-добър. Невинаги е така. Майсторството при лечението е не да се дава мощен, скъп, широкоспектърен антибиотик, а монопрепарат, който действа на съответния причинител. Той не само е много по-евтин, но е по-безопасен за здравето. Добрият лекар се ориентира от прегледа и изследванията за възможния причинител и изписва най-безопасното, но ефикасно лекарство. Което не е задължително да е скъпо.
