Чуйте тази статия в аудио формат:
Семейният психолог Светлана Меркулова смята, че дори една небрежно изтървана фраза може силно да въздейства върху психиката на вашето дете. Затова трябва внимателно да се подбират думите при общуване с малкия човек, а някои изрази е по-добре съвсем да се забравят от майките и татковците.
Трябва да бъдем внимателни с подобни изказвания, тъй като човек може да носи тежестта им цял живот. Въобще, преди да кажем нещо на детето си, трябва добре да помислим.
Полезно е да се заслушваме сами в думите си и да помислим над тяхното въздействие. Нека разберем кои са те и да се запитаме дали ги използваме често.
На твоята възраст бях отличник/ка
От раждането до около 6-годишна възраст мама и татко за детето са богове, които знаят всичко. Те формират отношението на малчугана към света и към себе си като личност. Конкретно в тази фраза може да се види конкуренцията на родителя с детето, все едно казва на детето си: „Ти никога няма да ме достигнеш! Колкото и да се стараеш, аз съм по-добър от теб.“
Деца, пораснали в такава среда, по правило, цял живот доказват на семейството, че са добри. Разбира се, говорейки подобни неща, вие действително стимулирате нарцистичната част в психиката на детето, което го провокира да постигне определени цели. Но бедата е в това, че понякога човек се стреми към нещо не заради себе се, а заради мама и татко, за да видят те най-после, че е достоен за тях. Израствайки, такива деца никога не се радват на успехите си, а се радват само когато родителите им признават постиженията им, което не винаги се случва.
Щом се държиш така, не те обичам
Или „Мога да те обичам само когато ми харесва поведението ти“. След такава фраза детето започва да се старае с всички сили да се държи правилно, загърбва потребностите и желанията си, „превръща се в антенка“, която да улавя желанията и очакванията на родителите си.
Kато възрастен се опитва през цялото време да угоди на другите, живее с постановката: „Искам да ме обичат, а затова трябва да им угаждам. Нямам никакви желания, за мен съществуват желанията на другите“.
Ако не си доядеш закуската, ще бъдеш слаб и глупав
Имам приятелка, която в детството си е чувала безброй пъти: „Ако не си доядеш хляба, си оставяш късмета“. Колкото и смешно да звучи това, тя ужасно се е страхувала от хляба, т.е. родителите са постигнали обратния ефект. Подобни фрази са чиста проба манипулация. Много често ги ползват бабите и дядовците, които в детските си години са се сблъскали с глада. По-нататък това се предава незабелязано от поколение на поколение. Детето може да развие страх или трудно отношения към храненето, култ към храненето или наднормено тегло.
Махни се, да не те виждам и да не те чувам
Нека го преведем на „детски език“: „Провали ми живота! Изчезни! Не трябва да те има.“ В последствие такова дете живее с чувството на дълбока вина пред родителите си за това, че им е попречило да живеят щастливо.
Ако не се държиш прилично, ще те дадем на Торбалан/Баба Яга
Това е много конкретно послание, в което се казва, че детето е ценно само, ако е удобно за родителите си. Родителят предава на детето си: „Не бъди себе си, ти трябва да бъдеш такъв, какъвто на нас ни е удобно“. Израствайки, такива деца не знаят какво искат те самите и се опитват да угодят на всеки за всичко.
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
