Чуйте тази статия в аудио формат:
Един от най-честите въпроси, с които се сблъскваме днес, сякаш е „Защо детето ми не проговаря?“. Все повече се среща късното проговаряне при децата.
Но защо се случва това, има ли някакво обяснение? И ето тук изниква отговорът – обяснение има, споделя нашият експерт логопед Милка Игнатова.
Неврологичен проблем
Когато детето не проговаря, може да има много различни причини за това. Но ако няма друго нещо, което е допълнителен симптом (заболяване, маркер или нещо, което родителят е забелязал като промяна в детето), е редно да бъде прегледано от специалисти.
Наследственост
Друга причина за късното проговаряне може да бъде и повлияна от наследствеността. Понякога при деца, които проговарят по-късно, след консултация с логопед се установява, че и неговите родители са проговорили късно. Да, може би не изцяло е повлияно от наследствеността, но има и голяма доза вероятност тя да е допринесла за състоянието на детето.
Силно притеснение
Друга ситуация, в която детето не проговаря, е силното притеснение и срам на детето. Но тук има една подробност. Детето главно се притеснява да говори навън или с хора, различни от най-близките му, с които общува всеки ден. Тези деца съумяват да се отпуснат след период на опознаване и с разстването им. Минават доста срещи с нови приятели, например, докато ги опознаят и решат да „проговорят“ пред тях.
А понякога детето не проговаря по много по-проста причина
Накрая стигаме до причината, която най-често търпи вината за късното проговаряне, а именно технологиите (екранното време). Много от децата, проговорили късно, са деца, които буквално от бебета гледат и играят на смартфон, таблет или телевизор.
В забързаното ежедневие родителите често си позволяват да пренебрегнат факта, че технологиите са вредни и от 5 минути, изведнъж позволяват на мъниците си да стоят пред електронни устройства по 15 минути, 1 час, че и повече. Неусетно екранното време става толкова дълго, че детето не желае да общува, да говори и да играе навън, а предпочита телефона.
Прочетете повече защо да внимаваме с екранното време на децата ни
В една крехка възраст, особено до 1 година, е изключително вредно за детето да гледа тези претоварващи мозъка и зрението движещи се картинки.
Препоръчително е преди 2 години детето изобщо да няма екранно време.
Понякога е трудно това да се постигне. Но поне преди 1 година се въздържайте. Може би само за видео разговор с близки. Като цяло, не е хубаво да се изпада в крайности и детето да не знае какво е телефон или телевизор, но е хубаво да научи за тях малко по-късно.
Също така, ако има малко „зло“, приемаме, че това е телевизорът.
Той е на по-голямо разстояние и детето няма как да го поиска в магазина, например, т.е. не е преносим.
Другото, което може да се случи на дете, което не е проговорило, е защото започва да проговаря на друг език. Отново „благодарение“ на неговия „приятел“ телефона или телевизора. Препоръчително е песните или приказките да са на български език. Много пъти деца, които не говорят, всъщност и не разбират какво им се говори, защото „общуват с технологиите“ на друг език. Като цяло технологиите може да се вкючват тогава, когато детето поне е казало първите си думи и изговаря повечето звуци на животните.
С напредването на технологиите доста изоставаме ние хората. Трябва да слагаме сами мярата и да открием златната среда за ползването им. Децата са малки гъбки, попиващи всичко. Но ако само гледат и чуват, без да общуват, без да е нужно те да говорят и да комуникират, няма как да се развие техният език и говор.
За късно проговорили деца се смятат децата, които са на 18 месеца и все още не говорят.
Полезен съвет е, ако детето не говори, да проверим неговото разбиране. Когато го попитате нещо, то разбира ли ви? Ако кажете „Посочи топката!“ или нещо от неговото ежедневие, ще разбере ли? Това също е важен момент.
Независимо от всичко, всяко дете е различна вселена. Може заедно да опознавате тази негова вселена и най-добре да разбирате неговите необходимости и трудности. И помнете, че с много разбиране, отношение и работа всичко е възможно.