Преносването на бременността е предизвикателство. Макар и няколко на брой, дните закъснение могат да се сторят на една жена като цяла вечност, особено при първа бременност.

Такъв е бил и случаят на Хилари Хууугстийн, която пред Today’s Parent разказва за някои безполезни и дори обидни реплики, които е чувала по време на преносване.

Ето няколко примери за думи, които трябва да спрем да използваме пред бременни жени, чийто официален термин е минал, а те все още носят бебето си.

„Огромна си!“

Без значение колко пъти си кажеш, че наддаваш килограми, защото си бременна, никоя жена не иска да чуе, че е огромна. Може да бъде много трудно да отделим образа на тялото от бременността и да приемем телата си, докато стават по-големи. Дори и да смятате, че няма лошо да коментирате растящото бебе, избягвайте да коментирате размера на жената.

Вместо това опитайте: „Изглеждаш страхотно!“

„Когато бях в положение да не знам кои дрехи ми стават и да не разбирам растящото си тяло при първата ми бременност, утвърждението значеше всичко“, разказва Хуугстийн. Намирането на достатъчно дълга риза и носенето на панталони с разтеглив колан може да бъде предизвикателство, казва още тя. Хуугстийн съветва: „Ако бременна приятелка ви срещне на кафе с разрошен кок и без грим, опитайте се да намерите нещо, което можете да похвалите у нея.“

„Раждаш ли вече?“

„Признавам, че съм го правила – изпращала съм ежедневни съобщения, питайки приятелки дали вече раждат“ , признава самата Хилари Хуугстийн, мислейки си преди, че това е безобиден начин да прояви интерес. „Но като получател на този текст, имах чувството, че светът се опитва да ускори процес, върху който нямах контрол“, обяснява тя, вече от другата страна на барикадата. При преносване една майка не иска нищо повече от това вече да държи бебето в ръцете си, а съобщенията от приятели могат да внесат напрежение, когато за ситуацията не може да бъде направено нищо.

Вместо това опитайте: „Хайде да обядваме.“

Малките жестове, които помагат на бременните жени да се откъснат от мислите си, правят голяма разлика. Предлагането на обяд или педикюр ще им помогне да се разсеят от играта на вечно чакане. „Чувствах нарастващ натиск всеки ден и трябваше да взема трудни решения за това дали да предизвикаме раждане или не. Почивката от лекарски прегледи и неприятни решения е чудесен начин да покажете, че ви е грижа“, твърди Хуугстийн.

„Опитвали ли сте _____?“

Няма недостиг на храни, дейности и лечения, за които се говори, че помагат за предизвикване на раждане. Преносващите бременни вероятно вече са чували за всички тях, така че е малко снизходително – и така или иначе не е доказано, че повечето от тези методи наистина работят.

Вместо това опитайте: „Хайде да се разходим!“

„След като опитах всичко - от акупунктура до изяждане на цял ананас, не исках да чувам повече предложения, но все пак исках да чувствам, че правя нещо, за да подпомогна процеса. Приятели, които ми предложиха да отида на разходка с куче или из търговския център, ми помогнаха да се почувствам така, сякаш правя нещо, за да започна раждането, без да ми предлагат още бабини деветини.“

„Наслаждавай се на съня сега, докато можеш.“

Когато на този етап ставаш по четири-пет пъти на нощ, за да използваш тоалетната, чувстваш, че предпочиташ да се събудиш заради бебето, отколкото заради пикочния си мехур. Или поне така казва Хуугстийн. „Усещането, че се задава нещо плашещо, не прави предизвикателната ситуация по-добра“, казва тя за хората, които я съветват да се наслаждава на съня си: „Родителите с малки деца изглежда се държаха така, сякаш съм супер късметлийка, че все още нямам новородено“.

Вместо това опитайте: „Това, през което преминаваш, е много трудно.“

Да проявите разбиране, че жената отсреща е разочарована, изпитва неудобство и нетърпение, е един от най-лесните начини да окажете подкрепа. Да бъдете слушател и да дадете шанс тя да се изкаже прави чудеса при едно преносване. Ако имате деца, устойте на желанието да кажете колко по-лесен е бил животът преди появата им.

„Познавам една жена, която преноси с __ дни!“

„С изтичането на дните след термина ми отговорът на много хора беше да ми кажат колко повече е закъсняла тяхна приятелка. Изглеждаше почти като състезание колко назад е останал нечий термин, сякаш минимизираха това, през което аз преминавах“, разказва Хуугстийн. „Да чуя, че някой е бил по-зле от мен, далеч не беше полезно, докато се опитвах търпеливо да чакам раждането да започне.“

Вместо това опитайте: „Всеки ден си с един ден по-близо до срещата с твоето бебе.“

Хилари Хуугстийн обяснява: „Намерих за окуражаващо да призная, че бебето ми следва своя собствена времева линия и всеки ден ме приближава до срещата с нея. Вместо да сравнявам времето с термина ми, беше полезно да мисля за изминаващите дни, докато наближаваше пристигането му.“

„Повярвай ми, не искаш да предизвиквате раждане.“

„Отново и отново хората ми казваха колко ужасно би било, ако трябваше да прибегнем до индуциране. Чух всичко: от предупреждението, че раждането ще бъде толкова интензивно, че няма да мога да си поема дъх, до неблагоприятните ефекти, които предизвикването на раждане може да има върху бебето“, обяснява Хуугстийн. Това я кара да се чувства „притисната в ъгъла с катастрофални резултати“ и „все по-паникьосана“.

Вместо това опитайте: „Можеш да се справиш.“

Хилари Хуугстийн разказва: „Няколко мои приятелки преминаха през индукции и въпреки това намериха преживяването за овластяващо и положително.“ Тя признава, че историите, които не са завършили с травмиращо раждане, са я накарали да се чувства много по-добре, и когато се налага да взема решения относно различни нива на индукция, намира за значими съветите и насърчението от други майки, следвайки и най-добрата преценка на лекаря.

Когато ваша приятелка или позната преносва, е важно да сте чувствителни и да помислите как тя може да тълкува вашите коментари и предложения, отбелязва Хуугстийн. „Попитайте я от какво има необходимост и как можете да я подкрепяте – всеки се нуждае от нещо различно. Най-важното е да не приемате, че имате всички отговори или знаете от какво има нужда.“