Как се развива детето, има ли нужда от допълнителна подкрепа и как се справя преди първи клас – това ще може да се проследява по единна методика във всички детски градини и училища. Министерството на образованието и науката предлага за първи път въвеждането на единен национален инструмент за проследяване на развитието на децата в предучилищна възраст.

Промяната е част от проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, който е публикуван за обществено обсъждане.

Какво ще се променя?

Досега всяка детска градина и училище може да използва свои подходи и инструменти, с които учителите проследяват развитието на децата. Това означава, че практиката не е еднаква навсякъде.

С новия инструмент всички педагогически специалисти ще работят по една и съща методика и критерии. Така развитието на детето ще може да бъде проследявано още от постъпването му в детската градина.

Предвижда се електронната среда на МОН също да подпомага учителите при използването на методиката и проследяването на напредъка във времето.

Едно от най-важните уточнения за родителите е, че инструментът няма да служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер.

Целта му е да помогне на учителите да разберат по-добре индивидуалните потребности на всяко дете и да планират работата си с него.

Проследяването ще се прави чрез наблюдение на детето в естествена среда и кратки, лесни за изпълнение задачи. Идеята е да се види как детето се справя в ежедневни ситуации, а не как се представя в един конкретен момент.

Така учителите ще получават по-обективна първоначална информация, а родителите – по-ясна представа за развитието на своето дете.

Ще се следят шест области

Инструментът обхваща шест основни области от развитието на детето:

двигателни умения;
фина моторика;
практически умения;
когнитивно развитие;
езиково развитие;
социално-емоционално развитие.

Това означава, че няма да се гледа само дали детето разпознава букви, цифри или цветове. Ще се обръща внимание и на уменията му да се движи, да използва ръцете си, да се справя с ежедневни задачи, да общува и да взаимодейства с останалите.

По-ранно откриване на езикови затруднения

Специално внимание се обръща на езиковото развитие.

Идеята е още в детската градина да може да се установи дали детето има затруднения с владеенето на българския език. Ако такива бъдат установени, учителите ще могат да приложат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят необходимата обща подкрепа, когато причината е свързана с невладеене на езика.

Така ще има възможност проблемите да бъдат забелязани по-рано, вместо да се изчаква детето да стигне до училище.

Особено внимание към 3-годишните

Предвиждат се и допълнителни възможности за по-ранно установяване на конкретни затруднения при 3-годишните деца.

Промени в тази посока са предложени и в Наредбата за приобщаващото образование, която също е публикувана за обществено обсъждане.

А какво ще се случва преди първи клас?

Инструментът ще се използва и за проследяване на училищната готовност на децата.

Това ще даде възможност да се видят както силните страни на всяко дете, така и областите, в които то среща затруднения.

Идеята е още при постъпването в първи клас учителите да разполагат с повече информация за индивидуалните потребности на детето. Така те ще могат по-лесно да планират работата си – както за преодоляване на затрудненията, така и за развиване на силните страни.

Инструментът ще може да се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от друга държава.

Как ще се разбира, че едно дете има нужда от повече подкрепа?

В инструмента е предвиден специален раздел за индикации, които могат да подскажат, че е необходимо допълнително наблюдение или подкрепа.

Това не означава, че при отбелязана трудност детето автоматично ще получава диагноза или етикет.

Напротив – целта е учителите да имат сигнал, че определена област заслужава повече внимание. След това може да бъде обсъдена необходимостта от допълнителна подкрепа и родителите да бъдат информирани навреме.

Учителите вече са тествали методиката

Инструментът е разработен по Националната програма „Хубаво е в детската градина“ на МОН.

Той вече е апробиран в над 470 детски градини в страната с повече от 4000 деца от първа и четвърта възрастова група.

За прилагането му са обучени близо 500 педагогически специалисти.

Методиката е създадена така, че учителите да могат да я използват в ежедневната си работа, без да е необходимо да имат специализирана психологическа подготовка.

Ще има промени и при следобедния сън

Проектът предвижда и по-ясни правила за организацията на дневния режим в детските градини.

И в момента правилата дават възможност да се осигури време и условия за почивка на децата, без да е задължително всяко дете да спи следобед.

С предложените промени това ще бъде формулирано по-ясно, за да няма различни тълкувания и почивката да може да бъде организирана според потребностите на децата.

Ново изискване и за помощник-възпитателите

Проектът предвижда още въвеждането на минимално образователно изискване за длъжността „помощник-възпитател“.

За заемането на позицията ще бъде необходимо завършено най-малко средно образование.

Така предложените промени обхващат не само начина, по който се проследява развитието на децата, но и организацията на ежедневието им в детската градина.

Най-важната идея зад новия инструмент е проста – ако дадено затруднение бъде забелязано по-рано, детето може да получи необходимата подкрепа по-рано. А когато учителите и родителите имат по-пълна информация за развитието му, по-лесно могат да работят заедно в негова полза.