Освен че трябва да се справяме с нервните изблици на децата и негодуванието им срещу часа за лягане, има и друга деликатна ситуация – отношението им към роднини.

Ситуация, в която баба, дядо или друг член на семейството иска да целуне/прегърне мъника, да го приветства или поздрави за довиждане, а то просто не показва интерес към това, може да е неловка, но в такива моменти всъщност не е зле да се застъпим за детето. Повече по тази тема съветва родителският консултант Сара Розенсуийт пред Today’s Parent.

Трябва ли децата да прегръщат бабите и дядовците?

Прегръщането (или целуването) е въпрос на автономност на тялото и никой никога не трябва да бъде принуждаван да дава прегръдки или целувки, ако не иска. Ако ние или баба му настояваме, по същество казваме на детето си: „Ако някой е по-голям от теб или има повече власт от теб, той може да прави каквото иска с тялото ти.“ А това не е посланието, което искаме да дадем на децата си, смята Сара.

Затова е по-добре да кажем на баба или дядо предварително:

„Знам колко много обичаш (…). Виждам също, че е разочароващо, когато понякога тя/той не иска прегръдка или целувка от теб. Просто искам да обясня защо не настояваме тя да те прегръща или целува, ако не ѝ/му се иска. Опитваме се да я/го възпитаме относно границите на тялото и че тя/той има силата да каже „не“ на всяко докосване, което не желае. Знам, че тя/той е само на 4 и сега темата не изглежда важна, но искаме да сме сигурни, че ще се чувства комфортно да отстоява себе си и да казва „не“, когато тя порасне. Искаш ли да попиташ нещо във връзка с това?“

Възможно е баба или дядо да се разстрои. Проявете съпричастност, доколкото можете, и си напомнете, че проявявате лоялност към детето си.

Невъзпитано ли е децата да не поздравяват бабите и дядовците си?

Казването на „здравей“ или „довиждане“ е социална норма в нашата култура, а Сара Розенсуийт вярва, че можем по положителен и ненасилствен начин да насърчим децата да я спазват. Някои се нуждаят от помощ при научаването на социални норми, докато други са по-силни и се съпротивляват, когато почувстват, че ги командват.

И в двата случая предложението ѝ е едно и също.

Преди баба или дядо да дойде у дома, обсъдете с детето колко щастливи ги прави това то да ги поздрави. Не е задължително да е с думата „здравей“ - като поздрав може да помаха или да се усмихне. Може да попитате детето си дали иска да измисли някакви забавни начини за поздрав. Ако го накарате да се смее на ситуацията, може да направите всичко малко по-леко.

Когато баба или дядо дойде, поканете детето си да види какво се случва и да очертаете поведението, което ви се иска да видите. „О, виж! Баба/Дядо е тук! Здравей, бабо!“ Забележете, че не инструктирате детето си да поздрави баба. Дайте му време и шанс да отговори, без да му оказвате натиск.

Ако детето ви все още не казва нищо на баба или дядо, бъдете търпеливи и продължавайте да маркирате поведението, като каните детето си да се присъедини. Въпреки че баба и дядо може да не са доволни от това, не можете да накарате никого да ги поздрави. Способни сте само да очертавате поведение, да каните и да сте уверени, че някой ден детето ще направи това, което ви се иска. Натискът няма да помогне, просто ще превърне ситуацията в борба за власт.