Чуйте тази статия в аудио формат:

В продължение на 20 години Кайла Фокс, специалист по хранителни разстройства и терапевт, помага на хората да развият безопасни и здравословни взаимоотношения с храната и телата си. Но един ден собствената ѝ 6-годишна дъщеря споделя думи, които карат майката да замръзне.

Връщайки се от лагер, по-голямото ѝ момиче казва, че мрази тялото си, мрази космите по него и иска да ги махне („космите или крайниците, тя ме помоли да избера“, пише Фокс). „Вярно е, че косматият ген на партньора ми се задейства доста при моите момичета, дарявайки ги с най-красивите коси и по-космати тела (в сравнение с други момичета на тяхната възраст)“, обяснява терапевтът пред изданието Today’s Parents.

„Как може шестгодишното ми дете да каже това? Как може вече да мрази нещо в тялото си? Как успях да прецакам това? Сякаш всичко, което някога съм знаели, се пресуши.“

Какво да кажа

„В моето замръзнало състояние преминах през куп сценарии в ума си“, казва Фокс, която в онзи момент разсъждава как собствените ѝ родители са се справяли с нея, както и за други родители, които познава, и как те биха могли да се справят със ситуацията. „Първо, това беше сценарият с мама мечка: гневът отвътре се надигаше, говорейки с повишен тон: „Някой каза ли ти нещо? Кой беше? Кажи ми името му и аз ще му дам да се разбере...!“ Но не. Това не би било подходящо“, отбелязва тя.

След това идва ред на защитаващия родител, който отчаяно иска да подобри нещата и да накара всичко да изчезне, разказва тя. („Ти не си космата. Това не е вярно. Не се тревожи за това, което хората ти казват. Игнорирай ги. Те вероятно просто завиждат, защото ти си толкова умна, толкова забавна и хората те обичат толкова много.“)

Някои родители може да кажат: „Няма нищо. Значи имаш коса, на кого му пука? Когато пораснеш, нищо от това дори няма да има значение. Опитай се да не мислиш за това.“ Други могат да се преструват, че никога не са чували нищо подобно и вместо това да продължат, сякаш нищо не е казано. И разбира се, има хора, които искат да го поправят: „Можем да се бръснем, да се подлагаме на кола маска или лазер, но не и докато не пораснеш. Така че дотогава ще носим само дълги ризи и панталони и ще ти опаковам много вода, в случай че ти стане прекалено горещо в лагера.“

Определено обаче това не е отговорът, който Кайла Фокс исках да използва.

Как да остана спокойна и любопитна

„Като родители, когато останем спокойни и бъдем любопитни, предлагаме възможности да разберем нашите деца и какво чувстват. Насърчаването на детското любопитство е от ключово значение“, обяснява терапевтът.

„Затова се съвзех и направих точно това. „Как се чувстваш *ти* спрямо космите по тялото си?“ Попитах. „За първи път ми казваш нещо за това, откога се чувстваш така?“ Научих много от дъщеря ми в този разговор“, признава Фокс.

Момичето отговаря, че се чувства различна от другите деца и се чуди какво (ако има нещо) не е наред с нея. Защо тя има нещо, което другите нямат?

Фокс разказва: „Тя плачеше и се нуждаеше от моята любов, подкрепа и честни отговори. Имаше нужда да бъда до нея в това, което чувства, а не да го карам да изчезне, да го обезсмисля, да го отхвърлям като глупаво или да го накарам да изчезне. Имаше нужда от мен, за да обърна внимание на нея и нейните чувства. И когато го направих, можехме да поговорим заедно за телата, как всички те са толкова различни, уникални и специални, както и че е нормално тя да се чувства по този начин по отношение на своето. Казах ѝ, че ще продължим да говорим за това и ще работим върху изготвянето на обмислен план какво да правим по въпроса (ако изобщо има какво).“

Терапевтът отбелязва, че понякога като родители забравяме колко много знаят децата ни, колко чувстват и колко разбират. Въпреки че може да нямат когнитивния капацитет, с който ние разполагаме като възрастни, те могат да споделят толкова много по свой собствен начин, подходящ за възрастта.

„Нашата работа като родители е да осигурим пространство за своите деца и да се срещнем там, където се намират на този етап от развитието си. Когато ги слушаме, учим и се облягаме на тях по любящ, открити и безопасен начини, можем да им помогнем да се научат да си помагат сами“, смята Кайла Фокс.